— Вик, никога вече няма да се върна в тази болница като лекар. Не го ли разбираш?
Една глава от живота ми бе приключила; всъщност може би това бе краят на цялата книга. Вместо да бъда пастирът, насочващ другите към предстоящия им преход, аз се чувствах като овцата, изгубена и объркана. Тежкото заболяване не просто променя живота, то го разтърсва из основи. Не получих никакво просветление, нямаше лъч светлина, който да озари Това, Което Е Действително Важно; не, пътят пред мен бе бомбардиран. Сега трябваше да се опитам да се ориентирам сред отломките.
Брат ми Джийван дойде в болницата.
— Ти постигна толкова много — каза ми той. — Знаеш го, нали?
Въздъхнах. Той искаше да ме ободри, но думите му ми се сториха кухи. През целия си живот бях работил, за да изградя един потенциал — потенциал, който сега щеше да остане нереализиран. Възнамерявах да направя толкова много неща и бях стигнал толкова близо. Сега бях физически неспособен, моята личност и бъдещето ми се сриваха като кула от карти, и се изправях пред същите екзистенциални проблеми, с които се сблъскваха и моите пациенти. Диагнозата "рак на белите дробове" бе потвърдена. Детайлно планираното бъдеще, за което бях работил толкова много, вече не съществуваше. Смъртта, с която често се бях срещал на работа, бе дошла на частно посещение при мен. Ето ни, най-накрая лице в лице, но нищо не ми се струваше познато. Стоях на кръстопътя, където би трябвало да мога да тръгна по стъпките на безбройните ми пациенти през годините, но виждах само необитаема, ужасяваща, сияйно бяла пустиня. По-лошото бе, че всички познати следи в нейните дюни бяха заличени от пясъчна буря.
Слънцето залезе. На следващата сутрин щяха да ме пуснат да си отида у дома. В края на седмицата ми бяха записали час при онколог, но медицинската сестра ми каза, че лекарката ще се отбие при мен по-късно вечерта, преди да си тръгне, нищо че трябвало да вземе децата си от училище. Името ѝ бе Ема Хейуорд и тя искаше да се запознае с мен още преди назначената ми консултация. Познавах я донякъде — бях оперирал някои от нейните пациенти, но бяхме общували само по служебни въпроси.
Родителите ми и братята ми обикаляха из стаята, а Луси седеше до леглото и държеше ръката ми. Вратата се отвори и Ема влезе: престилката ѝ бе измачкана след дългия работен ден, но усмивката ѝ бе свежа. След нея влязоха още един онколог и един резидент. Ема бе само няколко години по-възрастна от мен, но в тъмната ѝ дълга коса вече имаше сребристи нишки, което е типично за хората, прекарващи много време със смъртта. Придърпа си стол до леглото ми.
— Здравейте, казвам се Ема. Съжалявам, че днешната ми визата ще е кратка, но просто исках да се отбия и да се представя.
Здрависахме се, въпреки че ръката ми бе прикачена към система.
— Благодаря, че дойдохте — казах аз. — Знам, че трябва да прибирате децата си от училище. Това е семейството ми.
Тя кимна на Луси и на родителите и братята ми.
— Съжалявам, че ви се случва това. На всички ви — каза Ема. — След няколко дни ще имаме повече време да го обсъдим. Вече уредих в лабораторията да изследват малка проба от тумора ви. Това ще ни помогне да определим по-нататъшното лечение. След като излязат резултатите от тестовете, ще реша какво да назнача, химио- или друг вид терапия.
Преди осемнайсет месеца бях постъпил в болницата заради апандисита си. Тогава се отнасяха с мен не като с пациент, а като с колега, и се консултираха с мен почти по всеки повод. Очаквах и сега да бъде същото.
— Разбирам, че сега не е подходящо — казах аз, — но ми се искаше да обсъдим кривата на преживяемост на Каплан-Мейер.
— Не — отвърна Ема, — това не е възможно.
Тишина. Как се осмелява, помислих си аз. Именно така лекарите — лекарите като мен — правят изводи за прогнозата. Имам право да знам.
— Ще обсъдим лечението ви по-късно — продължи тя. — Ще поговорим и за връщането ви на работа, ако желаете. Традиционната комбинация при химиотерапията — "Цисплатин", "Пеметрексед" и "Авастин" — често провокира периферна невропатия, затова е възможно да заменим "Цисплатин" с "Карбоплатин", за да предпазим нервите ви, което е важно за вас като хирург.