Семейството ми положи всички усилия да ми помогне в преобразуването на живота ми — от този на лекар в такъв на пациент. Сключихме договор с аптека, доставяща лекарства по домовете, поръчахме перило за повдигане за леглото и купихме ергономичен матрак за облекчаване на болките в гърба ми. Нашият финансов план, според който в следващата година моите доходи трябваше да нараснат шест пъти, сега ми се струваше особено ненадежден и се налагаше да вземем други предохранителни мерки, за да предпазим Луси.
Баща ми казваше, че тези промени са капитулация пред болестта: щях да победя това нещо, някак си щях да се излекувам. Колко пъти бях чувал подобни заявления от роднини на пациенти? Никога не знаех какво да им кажа и сега също не знаех какво да кажа на баща си.
Каква би могла да бъде другата версия на моята история?
След два дни с Луси отидохме в болницата за консултацията с Ема. Родителите ми останаха в чакалнята. Една от медицинските сестри измери жизнените ми показатели. Лекарката и нейната сестра се появиха точно в уреченото време. Ема се настани на стола срещу мен, за да проведем разговора си лице в лице, очи в очи.
— И отново "здравейте" — каза тя. — Това е Алексис, моята дясна ръка. — Посочи към сестрата, която седеше зад компютъра и водеше записки. — Знам, че имаме много неща за обсъждане, но първо: как се чувствате?
— Предвид обстоятелствата, не чак толкова лошо. Наслаждавам се на "отпуската" си. А вие как сте?
— О, при мен всичко е наред — отвърна Ема и се умълча. Обикновено пациентите не питат лекарите как са, но тя бе не само мой лекар, а и мой колега. — Тази седмица работя в стационара, така че знаете как е — добави с усмивка.
С Луси знаехме. Амбулаторните лекари понякога работят в стационара, добавяйки още няколко часа към и без това натоварения си ден.
След още малко любезности се заехме с обсъждане на различни варианти за лечение на рака на дробовете. Ема ми обясни, че има два възможни пътя. Традиционното лечение бе химиотерапия, която се насочва към унищожаване на бързо размножаващите се ракови клетки — основно ракови клетки, но също така и клетките в костния мозък, фоликулите на космите, вътрешностите и т. н. Ема ми разказа за резултатите от последните проучвания и за най-новите методи за борба с рака, но не каза нито дума за кривата на преживяемост на Каплан-Мейер. Бяха развити и по-нови терапии, които унищожават молекулярните дефекти в самия тумор. Бях чувал слухове за подобни опити — от дълго време това бе Свещеният граал в сферата на онкологията — и се изненадах, че науката е стигнала толкова далече. Тези лекарства, както се твърдеше, значително удължаваха живота на някои от пациентите.
— Получих повечето от тестовете ви — каза Ема. — Имате мутация PI3K, но никой не е съвсем сигурен все още какво означава това. Тестът за най-разпространените мутации при пациенти като вас все още не е готов. Ако се окаже, че имате мутация в гена EGFR, ще може да приемате лекарството "Тарцева" вместо химиотерапия. Резултатите ще бъдат готови утре, в петък, но вие се чувствате достатъчно зле, затова ще ви назнача химиотерапия за понеделник — в случай че тестът за EGFR се окаже отрицателен.
Ема веднага ми стана симпатична. В неврохирургията аз постъпвах по същия начин: винаги имах планове А, Б и В.
— При химиотерапията основният ни избор е между "Карбоплатин" и "Цисплатин". Изследванията показват, че препаратът "Карбоплатин" се понася по-добре от пациентите. "Цисплатин" е по-ефективен, но е значително по-токсичен.
И особено силно действа на нервите, въпреки че всички данни за него са доста остарели и нямаме пряко сравнение със съвременните химиотерапии. Засега не са провеждани подобни проучвания. Какво е мнението ви по тези въпроси?
— За мен не е толкова важно да съхраня ръцете си за хирургията. Ако не мога да оперирам, ще си намеря друга работа или пък изобщо няма да работя. Ще мисля за това по-късно.
Ема се умълча за известно време.
— Позволете да ви задам един въпрос: хирургията важна ли е за вас? Искате ли да се занимавате с това?
— Принципно, да. Прекарах почти една трета от живота си, за да стана хирург.
— Добре, тогава предлагам да изберем "Карбоплатин". Не мисля, че ще промени шансовете ви за оцеляване и не мисля, че ще повлияе драстично на качеството на живота ви. Имате ли други въпроси?
Тя бе уверена в избрания път на лечение и бях готов да я следвам. Може би, усещах аз, в мен дори покълваше мисълта, че бих могъл отново да оперирам. Почнах да се успокоявам леко.
— Може ли да започна да пуша? — пошегувах се аз.