(Хората често ме питат дали неврохирургията може да се смята за призвание, и моят отговор е "Да". Не можеш да я възприемаш просто като работа, защото ако е такава, то тя би била най-ужасната работа от всички.)
Някои от моите преподаватели разкритикуваха желанието ми отново да се занимавам с медицина: "Не е ли по-добре да прекарваш повече време със семейството си?". ("А вие не трябва ли също да го правите?", ми се искаше да им отвърна. Взех решение да се върна към неврохирургията, защото за мен тази работа бе свещена.)
С Луси бяхме достигнали върховете на кариерите си: пред нас се простираше Силициевата долина със своите безгранични възможности и сгради, на които бяха изписани имената на компаниите, създали най-големите биомедицински и технологически постижения на новото време.
Желанието отново да взема в ръка хирургическия свредел обаче бе прекалено голямо. Моралният дълг има тежест, нещата, които имат тежест, са под влияние на гравитацията, така че дългът да понеса моралната си отговорност ме притегли обратно в операционната. Луси напълно подкрепи решението ми.
Обадих се на ръководителя на резидентската програма и му съобщих, че съм готов да се върна. Той бе изключително доволен. С Виктория обсъдихме как да бъда представен в колектива и да вляза отново в ритъм. Помолих край мен винаги да има колега резидент, за да може да ме замени, ако се наложи. Освен това щях да поема само по един случай на ден. Нямаше да се занимавам с пациенти извън операционната и нямаше да бъда на повикване. Щяхме да подходим постепенно с натоварването. Графикът на операциите бе насрочен и видях, че съм назначен за частична лобектомия — една от любимите ми операции. Често епилепсията се предизвиква от нарушена работа на хипокампуса, който е разположен дълбоко в темпоралния лоб. Отстраняването на хипокампуса може да премахне епилепсията, но операцията е много сложна: нужно е внимателно да се изреже хипокампусът от меката мозъчна обвивка, деликатното прозрачно покритие на мозъка, непосредствено до продълговатия мозък.
Прекарах нощта преди операцията, заровен в учебниците, припомнях си анатомията и стъпките на хирургическата намеса. Спах неспокойно, сънувах наклона на главата, долепения до черепа трион, начина, по който светлината се отразява от мозъчната обвивка, след като продълговатият мозък бъде отстранен. Станах от леглото, облякох си риза и си сложих вратовръзка. (Бях върнал хирургическите си престилки преди месеци, понеже предполагах, че повече няма да ми потрябват.) Пристигнах в болницата и за първи път от осемнайсет седмици облякох познатата синя престилка. Отначало поговорих с пациента, за да съм сигурен, че не са се появили някакви последни въпроси, после започна процесът за подготовка на операционната. Пациентът бе интубиран, аз и наблюдаващият ме хирург бяхме почистени и дезинфектирани и готови да започнем. Взех скалпела и направих разрез точно над ухото, много бавно, като се стараех да не пропусна нещо и да не сгреша някъде. С помощта на електрокаутер[42] задълбочих разреза до костта, а после повдигнах и разтворих кожата с куки. Всичко ми се струваше познато, паметта на мускулите не ме подвеждаше. Взех свредела и направих три дупки в черепа. Докато правех това, колегата ми обливаше свредела с вода, за да го поддържа хладен. После взех краниотома, свредела за по-скосено дооформяне, съединих трите дупки и освободих голямо парче от костта. Отчупих го с познатия силен звук. Там се виждаше сребристата dura mater, твърдата мозъчна обвивка. За щастие, не я бях повредил със свредела — начинаещите често правят тази грешка. Използвах остър нож, за да отворя обвивката, без да нараня мозъка. Отново успех. Започнах да се отпускам. Приших обвивката с неголеми шевове, за да не пречи на основната операция. Мозъкът нежно пулсираше и влагата по него проблясваше. Огромните средни мозъчни вени се виждаха на повърхността на темпоралния лоб, чисти и непокътнати. Познатите прасковидни мозъчни гънки ме подмамваха мълчаливо.
Внезапно зрението ми се замъгли. Оставих инструментите и отстъпих крачка назад от операционната маса. Мракът се разсея и ме обзе странно чувство на лекота.
— Извинете ме — казах на хирурга наставник. — За малко да изгубя съзнание. Мисля, че трябва да полегна. Джак, моят младши резидент, ще довърши вместо мен.
Джак дойде бързо и аз се оттеглих. В стаята за почивка си сипах портокалов сок и полегнах на дивана. След двайсет минути ми поолекна. "Неврокардиогенен припадък", прошепнах си аз. Автономната нервна система спира сърцето за кратко време. Или, както е известен по-често, нервен срив. Новобрански проблем. Не си бях представял точно така завръщането си в операционната. Отидох в съблекалнята, метнах в коша мръсната си униформа и облякох ризата си. На излизане си взех няколко чисти хирургически престилки. "Утре ще бъде по-добре", обещах си аз.
42
Електрокаутер — или електроагулатор, вид електронож. Подходящ е за изгаряне или безкръвно изрязване на голям брой кожни образувания и др. процедури. — Б. пр.