Разрязах кожата в долната част на гърба му. Пациентът бе възрастен човек, чийто гръбнак бе дегенерирал, притискаше нервните му окончания и му причиняваше силна болка. Издърпах мазнината, докато не се появи фасцията и можех да усетя върховете на прешлените му. Разтворих фасцията и внимателно разрязах мускулите, като спрях едва когато през раната видях широкия, чист и безкръвен гръбнак. Когато започнах да махам задната стена на прешлените, чиито костни израстъци, заедно с лигаментите[55] под тях, притискаха нервите, в операционната влезе вторият хирург, който се предполагаше да ме наблюдава как работя.
— Изглежда добре — каза той. — Ако искате да отидете на днешната сбирка на неврохирурзите, мога да повикам друг колега да довърши операцията.
Гърбът бе започнал да ме боли. Защо не бях взел допълнителна доза от обезболяващите преди операцията? Но скоро щях да приключа, почти бях готов.
— Не. Искам да я довърша.
Колегата изтърка ръцете си и заедно се заехме да довършим премахването на костните израстъци. Той започна да маха лигамента, под който се намира твърдата мозъчна обвивка, покриваща гръбначномозъчната течност и нервните окончания. Най-често допусканата грешка на този етап е пробиването на твърдата мозъчна обвивка. Работех от противоположната страна. Изведнъж с периферното си зрение забелязах проблясък на син участък изпод инструмента на другия хирург — обвивката се показа на повърхността.
— Внимавайте! — извиках аз в мига, в който върхът на инструмента му се заби в нея. Бистра прозрачна течност започна да изпълва раната. Не бях имал подобен случай на операциите си повече от година. Поправянето на вредата щеше да отнеме още един час.
— Донесете инструменти за микрооперация — казах аз. — Имаме пробив.
Докато отстраним проблема и махнем притиснатата мека тъкан, раменете ми вече буквално горяха от болка. Хирургът свали престилката си, извини се, благодари ми и ме остави да затворя пациента. Слоевете се съединиха без никакъв проблем. Започнах да зашивам кожата с непрекъснат шев с найлонов конец. Повечето хирурзи използват скоби, но според мен найлоновите конци предизвикват по-рядко инфекции, и исках в тази операция да направим нещата по моя начин. Кожата се съедини идеално, без никакво напрежение, сякаш изобщо не бе имало никаква операция.
Отлично. Поне едно нещо стана както трябва.
След операцията една от медицинските сестри в операционната, с която не бях работил по-рано, ме попита:
— Дежурен ли сте през уикенда, докторе?
— Не.
И вероятно никога повече няма да бъда.
— Имате ли още операции днес?
— Не.
И вероятно никога повече няма да имам.
— Тогава това е щастлив край, дявол да го вземе! Приключихме с работата. Обичам, когато всичко има щастлив край. А вие, докторе?
— Да, аз също обичам, когато има щастлив край…
Седнах на компютъра, за да напиша следоперативните указания, докато сестрите почистваха операционната, а анестезиолозите събуждаха пациента. Винаги заплашвах на шега колегите си, че когато аз отговарям, на моите операции ще звучи само боса нова вместо енергичната поп музика, която всички обичат да гърми.
Пуснах изпълнение на Гец и Жилберто и меките звуци на саксофона изпълниха залата.
След известно време излязох от операционната и почнах да събирам личните си вещи, които се бяха натрупали за седемте години, прекарани в болницата: резервни дрехи за случаите, когато нямаш време да се прибереш вкъщи, четка за зъби, сапуни, зарядни за телефона, чипс и други храни за набързо, модел на череп, колекция от книги по неврохирургия и други подобни.
После размислих и оставих книгите. Тук щяха да бъдат по-полезни.
Докато вървях към колата си, един познат се приближи до мен — искаше да ме пита нещо, но пейджърът му избръмча. Той го погледна, махна с ръка, обърна се и се затича към болницата. "Ще ти се обадя после!", провикна се той към мен през рамо.
Седнах в колата, завъртях ключа и потеглих бавно. Очите ми се насълзиха. Пристигнах вкъщи, влязох през входната врата, метнах на закачалката бялата си престилка и свалих баджа си. Свалих батерията от пейджъра си, съблякох се и влязох в банята да си взема душ.
По-късно същата вечер се обадих на Виктория и я предупредих, че няма да отида на работа в понеделник, а може би и изобщо повече няма да се върна в болницата, затова да не ме включва в графика за операции.
55
Лигаменти (лат.) — обикновено здрава съединителна тъкан; свързват костите или поддържат вътрешни органи. — Б. пр.