Чувствах се все по-объркан. Обикновено споменаването на разпорежданията на началника на отделението прекратява всякакви по-нататъшни спорове.
— Приемам "Тарцева" цяла година, без да имам каквито и да е проблеми. Смятате, че лекарството е причина за този пристъп, а не химиотерапията?
— Според мен е възможно, да.
Объркването ми премина в гняв. Някакво хлапе, завършило едва преди две години Медицинския факултет, не по-голямо от моите младши резиденти, се осмелява да спори с мен? Щеше да е различно, ако бе прав, но той говореше пълни глупости.
— Хм… Мисля, че ви споменах днес следобед, че без "Тарцева" метастазите в костите ми се активизират и ми причиняват непоносима болка. Не желая да се оплаквам, но ми се е случвало да си чупя кости и болката от метастазите е много по-силна. По скалата на интензивност бих я оценил 10 от 10. От типа СКОРО ЩЕ СЕ РАЗКРЕЩЯ пред вас.
— Е, като се има предвид удълженият период на действие на лекарството, това няма да стане до ден-два.
По изражението на Брад виждах, че за него не съм пациент, а просто проблем: кутийка, в която трябва да отметне хиксче, че работата е свършена.
— Чуйте ме — продължи той, — ако вие самият не бяхте лекар, този разговор изобщо нямаше да се състои. Като ви спра лекарството и изчакате малко, ще разберете, че именно то е причина за болката ви.
Какво се случи? Нима този следобед не бяхме разговаряли съвсем приятелски? Спомних си как, когато бях студент, една пациентка ми каза, че преди посещение при лекар винаги си обува най-скъпите чорапи, за да може, когато седи на леглото, само по болничен халат и чорапи, без обувки, лекарят веднага да разбере, че е важна личност, и да се отнесе с нея подобаващо, с уважение. (А, ето, навярно в това бе проблемът: носех от безплатните чорапи, които отмъквах от болницата от години!)
— Както и да е, "Тарцева" е особено лекарство и ми е нужно разрешение на колега лекар или на началника ми, за да го предпиша. Наистина ли искате да будя някого за нещо такова? Не можете ли да почакате до утре сутринта?
Очевидно това бе краят на разговора ни.
За да изпълни моето искане, той трябваше да добави още една задача в списъка си с неща за вършене: унизително позвъняване на началника му, с което би признал допуснатата от него грешка. Той бе на нощно дежурство. Правилата на резидентурата заставят повечето програми да въведат работа на смени. Заедно с работата на смени идва и известна доза безотговорност: ако отложиш някаква задача с няколко часа, то тя става проблем на друг лекар.
— Обикновено приемам лекарството си в пет сутринта — казах аз. — И двамата много добре знаем, че изразът "да почакаме до утре сутринта" означава, че с проблема ще се занимае друг ваш колега след сутрешната визитация, вероятно чак следобед. Нали така?
— Добре, ясно — отвърна той и излезе от стаята.
На сутринта разбрах, че така и не ми е предписал "Тарцева".
Ема се отби да ме види и обеща да уреди назначаването на лекарството. Пожела ми скорошно оздравяване и се извини, че около седмица няма да бъде в града.
В рамките на деня състоянието ме се влоши значително, диарията ми се усили. Вливаха ми течности, но не достатъчно бързо. Бъбреците ми започнаха да отказват. Устата ми пресъхна толкова, че не можех нито да говоря, нито да преглъщам. Следващите тестове показаха, че концентрацията на натриеви йони в кръвта ми е достигнала почти смъртоносно ниво. Спешно ме прехвърлиха в Отделението по интензивна терапия. Част от мекото ми небце и гърлото изсъхнаха от обезводняването и се отлющиха от устата ми. Агонизирах, ту изпадах в безсъзнание, ту идвах на себе си, докато множество специалисти се бяха стекли, за да ме спасят: реаниматолози, нефролози, гастроентеролози, ендокринолози, инфекционисти, неврохирурзи, онколози и отоларинголози. Луси се намираше в трийсет и осмата седмица на бременността си, но седеше по цял ден до леглото ми, а после се настаняваше тайно в бившия ми кабинет, който бе само на няколко метра от Интензивното отделение. Така можеше да ме наглежда и през нощта. Тя и баща ми също участваха в лекарския консилиум.
Когато идвах в съзнание, си давах ясна сметка, че при тази какофония събралите се лекари едва ли ще стигнат до съгласие. В медицината това е известно като проблема КЕКНК: Кой е капитанът на кораба? Нефролозите спореха с реаниматолозите, реаниматолозите — с ендокринолозите, ендокринолозите — с онколозите, онколозите — с гастроентеролозите. Чувствах отговорност за здравето си: когато бях в съзнание, пишех на лаптопа си подробности за състоянието си и с помощта на Луси събирах лекарите, за да ги запозная със записките си.