Беше ми все по-трудно да използвам правилно и глаголните времена.
Как трябваше да говоря: "Аз съм неврохирург" или "Аз бях неврохирург", или "Преди бях неврохирург и някой ден отново ще бъда"? Греъм Грийн пише, че живеем истински през първите двайсет години, а останалото време е просто отражение на този живот[57]. И така, в кое време живеех сега? Бях ли преминал отвъд сегашно време в минало перфектно? Бъдещето време ми се струваше още свободно, подходящо за чуждите устни, дразнещо. Няколко месеца по-рано отидох на сбирка в Станфорд по случай петнайсетгодишнината от завършването на випуска ни. Стоях в двора на университета и пиех уиски, докато розовото слънце се спускаше зад хоризонта. Старите ми приятели си разменяха обещания: "Ще се видим на двайсет и пет годишнината!", и на мен ми се стори грубо да отговоря с: "Всъщност… вероятно не".
Никой не е вечен. Подозирам, че не съм единственият, който е стигнал до това "минало предварително" състояние. Повечето амбиции на хората или биват постигани, или изоставяни; и в двата случая принадлежат на миналото. Бъдещето представлява не стълба към житейските цели, а равен път към безкрайното настояще. Парите, общественото положение… цялата тази суета, описана от Еклисиаст, всъщност няма никакво значение; да се стремя към тези неща сега, наистина би било просто гонене на вятър.
Но едно нещо не може да бъде отнето от бъдещето ми: нашата дъщеря, Кейди. Надявам се да живея достатъчно дълго, за да може да си създаде спомени за мен.
Думите притежават дълговечност, каквато аз нямам. Мислех си да ѝ оставя цикъл от писма — но какво бих могъл да ѝ напиша в тях? Не знам какво ще бъде това момиче, когато стане на петнайсет години; не знам дори дали ще хареса галеното име, което ѝ измислихме.
Има може би само едно нещо, което аз, който съм вече минало (освен ако не оцелея, което е малко вероятно), мога да кажа на това дете — олицетворение на бъдещето, споделило за кратко живота си с мен.
Посланието ми е простичко:
В някой от многобройните моменти от живота си,
когато трябва да си направиш равносметка коя си
и какво си направила, какъв е приносът ти за света,
моля те, не пренебрегвай това, че изпълни последните
дни на един умиращ човек с безгранична радост —
радост, каквато той не бе познавал до този момент в
живота си. Тази радост не жадува за нищо повече,
тя е съвършена в своята цялост. В това време, точно
сега, това е огромно постижение.
ЕПИЛОГ
НА
ЛУСИ КАЛАНИТИ
Пол почина в понеделник, 9 март 2015 г., сред семейството си, в болничната стая, намираща се на около 180 метра от родилното отделение, в което преди осем месеца се появи на бял свят дъщеря ни Кейди. Ако ни бяхте видели, между тези две събития, в местния барбекю ресторант — как оглозгваме ребърца и се смеем, пиейки бира, докато тъмнокосото бебе с дълги ресници спи в това време до нас в количката, никога не би ви хрумнало, че на Пол му остава по-малко от година. Ние самите не го осъзнавахме.
57
Цитат от "Комедиантите" на Греъм Грийн, изд. "Колибри", 2006 г. В оригиналния цитат се казва, че такъв е животът за писателите. — Б. пр.