Кендрик казваше:
— Какво съм намислил ли? Ще го научиш от Бърни. Операцията си е негова, но има едно нещо, което искам да те попитам. Бърни твърди, че би направил всичко, ако става дума за много пари. Важната дума тук, разбира се, е „всичко“. Мога ли да те попитам дали наистина е така?
— Зависи от това, какво означават „много пари“ — отвърнах.
Той кимна.
— Това е верният отговор. — Издиша дима от пурата си, който моментално бе изтласкан от колата от един малък, но ефективен вентилатор. — Да… колко много? Би ли те заинтересувал четвърт милион?
Усетих как по гърба ми премина тръпка, но запазих хладнокръвие.
— Всеки би се заинтересувал.
— Не говоря за всеки. — В гласа му внезапно прозвуча нетърпение. — Питам теб.
— Зависи.
— Това е прост въпрос, скъпи. Ще направиш ли всичко за четвърт милион долара?
— Ще трябва да разговарям с Бърни.
— Съвсем правилно. — Кендрик взе един миниатюрен микрофон и каза: — Връщаме се, Юко.
Кадилакът спря, зави и се насочи обратно към града.
— Ама че история — рекох. — Първо Бърни ми предлага фалшива работа. После Пам ме прелъстява. А сега ти се появяваш на сцената и ми говориш за четвърт милион долара. Това не е нещо, което бих нарекъл добре планирана операция. Прекалено претупана е. Я си представи, че сега отида при ченгетата и им кажа какво става тук. Мислиш ли, че ще се заинтересуват?
Кендрик затвори очи. Приличаше на възрастен делфин, който си почива.
— Може и да се заинтересуват, скъпи, но си мисля, че повече ще се поинтересуват от теб. — Той бутна перуката си, като продължаваше да е със затворени очи. — Но нека не говорим за полицията. Това винаги е потискаща тема. Има възможност да получим пари и твоят дял ще бъде четвърт милион долара. Трябва да говориш с Бърни и винаги можеш да кажеш „Не“. Ако откажеш, можеш да вземеш самолета до малкото си градче и да прекараш останалата част от живота си, опитвайки се да си припечелваш препитанието. Това, разбира се, е твое право, но, от друга страна, можеш да се включиш в плана ни и да станеш богат.
Запалих цигара.
— Ще говоря с Бърни.
Седяхме мълчаливо, докато кадилакът не спря пред „Леспадон“, където ни чакаха Пам и Де Марни.
Докато излизах от колата, Кендрик каза:
— Надявам се да работим заедно, скъпи. Имам ти доверие.
Спрях да го погледна.
— Не мога да ти отвърна със същото. — Присъединих се към Пам, която вече се беше насочила към мястото, където беше паркирала минито.
— И ти ли си вътре в тая работа? — попитах, докато се вмъквахме в миниатюрната кола.
— Клод разговаря ли с теб?
— Знаеш, че е така. Ти ми го навлече, нали? Питам те: и ти ли си в тая работа?
Тя запали мотора и бързо подкара малката кола обратно към летището.
— По-добре говори с Бърни.
— Това все още не е отговор на въпроса ми, а аз искам да ми отговориш.
Тя вдигна рамене.
— Да, вътре съм. Бърни ще ти обясни.
— Ако той ръководи и останалата част от операцията по начина, по който я ръководи досега, изобщо няма да помисля да се включа.
Тя ми хвърли бърз, твърд поглед.
— Какво искаш да кажеш?
— Всичко звучи много фалшиво, фалшивият претекст, под който ме докара тук, после това, че ми пусна теб, после ти ме буташ в ръцете на този ужасен дебелак. Всичко това идея на Бърни ли беше?
— Е, все пак те интересува, нали?
— Парите ме интересуват, но като се изключат те — а ще ви трябва доста време, за да ме убедите във възможността да получа толкова пари — цялата операция дотук, смърди.
— Трябва да говориш с Бърни.
— Напълно си права.
Преминахме остатъка от пътя в мълчание и когато спря пред бунгалото ми, на лицето й се появи сексапилната й усмивка.
— Да прекараме останалата част от нощта заедно, Джек. — Тя понечи да излезе от колата, но аз я спрях.
— Не. — Втренчих се в нея. — Ти си момичето на Бърни… Помниш ли?
Изгледа ме така, сякаш щеше да ме удари. От своя страна аз също продължих да я гледам, докато тя не отмести поглед, после излязох от колата и се насочих към бунгалото.