— А вие сте…?
— Джек Крейн. Мисис Есекс ме познава.
В очите й внезапно се появи съмнение. Изведнъж през глупавата й, снобска глава мина мисълта, че въпреки потните си, мръсни ръце може и да съм важна личност в царството на Есекс.
— Веднага ще съобщя на д-р Уинтърс, мистър Крейн. Благодаря, че ни уведомихте.
Погледнах я продължително и твърдо, после кимнах, върнах се при джипа и подкарах към работната площадка.
Когато слизах от джипа, чух нов взрив. Поне О’Брайън не беше спрял да работи. На него не му пукаше за мисис Лейн Есекс, но с мен не беше така.
Спомнях си допира на тялото й, докато я държах в ръце. Спомнях си онези теменужени очи и докосването на венецианскочервената й коса до лицето ми, когато я вдигах.
Отидох до разваления булдозер и отново се заех с него, като междувременно продължавах да мисля за нея. Все още бях зает с тези мисли, когато изсвириха края на работния ден.
Върнах се в бунгалото си и взех така необходимия ми душ. Докато си обувах панталона, на вратата се почука. Мислейки, че е Тим, викнах „Влизай“ и се пресегнах за ризата си.
Вратата се отвори и вътре се вмъкна Пам Озбърн. Тя бързо затвори и видях, че лицето й е бледо, а очите — сърдити.
— Какво искаш? — Не ми трябваше тук. — Изчезвай, бейби. — Загащих ризата си. — Сгреших с теб.
По изражението на лицето й виждах, че не е чула какво й казах.
— Защо трябва да се държиш като малоумен? — запита тя. — Сега си в центъра на вниманието, а точно това Бърни не иска.
Отидох до масата и седнах.
— Какви ги дрънкаш?
— Цялото летище говори за това, че си закарал онази кучка до болницата и после си й намерил дяволския кон.
— И какво толкова лошо е станало?
— Всички питат кой е Джек Крейн. Не разбираш ли, че всеки един от тия типове тук би дал дясната си ръка само и само да бе направил онова, което ти си направил?
— А ти, по дяволите, какво очакваше да направя? Да я оставя да лежи там ли?
— Става дума за коня! — Тя сви юмруци и отново ги отпусна. — Тази кучка държи повече на този кон, отколкото на себе си, на съпруга си и дори на парите! Не можеше ли да помислиш за това, вместо да губиш часове в търсене на дяволското животно, когато всеки друг би могъл да го намери.
— Че аз откъде да знам?
— И още нещо… Защо започна да работиш с О’Брайън? Бърни не ти ли каза да го наблюдаваш и да стоиш настрана? Не ти ли каза да не се забъркваш с работниците му? Защо ти трябваше да ходиш там и да се занимаваш с машините! Когато Бърни разбере, много ще се ядоса!
Започнах да се вбесявам.
— О, я млъкни! — рекох. — Няма да ти позволя да ми говориш по този начин! Ще разговарям с Бърни. Сега се разкарай оттук, по дяволите!
— Дойдох да те предупредя, глупак такъв! Скоро ще пристигнат да те разпитват от управата. Слуховете тук се разнасят наистина бързо. Подготви си историята, която ще им кажеш. Онова копеле Уес Джексън ще се нахвърли върху теб. Той е управителят на Есекс. Внимавай с него! Толкова е умен, че му ставаш ясен само като те погледне. Ще иска да научи всичко за теб. Какво правиш тук. Кой си. Защо Бърни не те е зачислил на заплата. Приготви си историята или с нас е свършено. Разбра ли?
— Не. — Погледнах я. — Не разбирам и всичко това не ми харесва. Ако…
Звукът от спираща пред къщата ми кола накара и двама ни да се извърнем бързо към прозореца.
— Той е тук… Уес Джексън! — Лицето на Пам беше по-бяло от току-що навалял сняг. — Не бива да ме намери тук. — Огледа се ужасено, после се втурна към банята и затвори вратата.
Така че останах сам в стаята.
Глава трета
Уес Джексън застана на прага на бунгалото ми като умален вариант на Кинг Конг, но не много умален. Беше висок около 6 фута и 5 инча, имаше масивно телосложение и беше на около тридесет и две или тридесет и три години. Главата му беше с формата на ряпа и стоеше върху раменете без дори намек за врат. Малките му нос, уста и очи се бореха за правото си на съществуване в море от розово-бяла тлъстина. Лъскавата му черна коса беше късо подстригана. Носеше тежки очила с черни рамки от кост, които малко увеличаваха морскозелените му очи. Беше безупречно облечен със син блейзер с някаква странна емблема на джоба, бял ленен панталон и вратовръзка, закрепена за бялата му риза със златна игла.
— Мистър Крейн?
Миниатюрната уста се раздвижи и оформи усмивка, а морскозелените му очи, които приличаха на върховете на шишове за лед, потопени в зелена боя, ме огледаха.