— Не мога. В 20:30 ч. излитаме за изпитателен полет с кондора. Трябва да отида с тях.
— О, по дяволите! Искам те, Джек!
— Какво ще кажеш за неделя вечерта? — Сега ми се щеше да не бях й се обаждал, тъй като знаех, че в неделя вечерта ще бъда в Юкатан.
— Не можеш ли да се измъкнеш от този изпитателен полет?
— Никаква възможност. — Сега наистина ми се искаше да не бях й се обаждал. Знаех колко упорита можеше да бъде. — Хайде да се уговорим за неделя, а?
— Не! Джексън ще е наоколо. И в понеделник ще е същото. Трябва да е тази вечер!
— Не може да се уреди! Съжалявам. Ще ти се обадя по-късно. — И затворих.
Това беше грешка, помислих си. Защо не можех да си държа глупавата уста затворена? Погледнах часовника. Минаваше 19:00 ч. Докато натъпквах нещата си в един куфар, телефонът иззвъня. Тъй като се страхувах, че се обажда мисис Есекс, реших да не вдигам. Отидох в ресторанта и седнах при Бърни и Хари, за да хапнем по един стек. Бърни изглеждаше неспокоен. Почти не сложи нищо в уста.
— Говори ли с Пам? — попитах.
— На път е за Мерида.
— Добре ли е?
Той попи потта от лицето си с кърпа.
— Мисля, че да. Разбира се, това не й харесва, но всичко ще се оправи, когато отидем при нея.
— Да. — За да сменя темата, рекох: — Какво мислите за това, че ще трябва да приземите самолета по тъмно в джунглата?
— Метеорологичната прогноза е добра. Не виждам никакъв проблем.
Бутнах чинията си настрани и погледнах часовника си. Часът беше 20:15.
— Можем да тръгваме. — Станах.
Хари каза:
— Реших все пак да заредя хладилника. Може да огладнеем.
— Това е добра идея.
— Не обичам да гладувам. — Хари се подсмихна. — Ако се загубим, един пълен хладилник може да ни повдигне духа.
— Няма да се загубим — сопна се Бърни. — Не говори глупости!
Хари ми смигна и ние последвахме Бърни навън, в осветената от луната нощ и се качихме в един джип. И тримата знаехме, че за последен път сме на американска земя. Тази мисъл ни действаше отрезвяващо и никой от нас не проговори, докато Хари караше към кондора.
Екипажът ни чакаше. Главният инженер, който се казваше Томпсън вдигна палец, когато излязохме от джипа.
— Всичко е наред, мистър Крейн — рече той и се усмихна. Имаше нещо лукаво в усмивката му, което ме накара да го погледна втренчено, но когато Бърни каза „Да вървим!“, престанах да мисля за това.
Бърни и Хари отидоха в пилотската кабина. Затворих вратата и се присъединих към тях.
Бърни извърши необходимите приготовления за излитане и се обади в контролната кула.
— Всичко наред ли е, Фред?
— Да, наоколо няма самолети, Бърни. Въздухът е изцяло твой.
След няколко минути бяхме във въздуха. Спогледахме се.
— Три милиона долара, идваме при вас! — възкликна Хари.
Останах в пилотската кабина, докато Бърни не се насочи към морето. Чувствах се неспокоен. Оставих ги и влязох в заседателната зала, огледах се, после отидох в кухнята. Хвърлих поглед в хладилника. Имаше богат избор от консервирана храна. Минах покрай апартамента на Есекс и влязох в една от кабините за гости, където бях оставил куфара си. Нямаше какво да правя поне още четиридесет минути. Легнах на леглото, запалих цигара и се опитах да не мисля за бъдещето си, но не успях. Продължавах да мисля за това, че изоставях първокласна работа със заплащане тридесет хиляди годишно, а освен това, че напусках мисис Есекс. Милион и четвърт долара! Какво, по дяволите, щях да правя с толкова пари? — запитах се. — Щеше да ми се наложи да започна напълно нов живот. Чудесно беше да си представям, че живея в Европа, но не можех да говоря никакъв друг език, освен родния си. Прерязвах си пътищата към начина на живот, който познавах. Парите всичко ли бяха? И защо се бях забъркал в това? Прекалено късно беше вече да разсъждавам, казах си. Сега нямах избор. След четиридесет минути щях да бъда мъртъв за баща си, за мисис Есекс и за всички хора, които познавах. Бях достигнал точката, от която нямаше връщане назад.
Погледнах през прозореца на кабината и видях светлините на Перъдайс Сити и след това на Маями да избледняват в далечината. Гледах, докато мъглата над морето не ги закри, и осъзнах, че ги виждам за последен път.
Разстроен от мислите си, отидох в пилотската кабина.
Погледнах високомера над рамото на Бърни и видях, че набираше височина.