Реших, че трябва да й кажа в какво е попаднала, преди да съобщя лошата новина на Бърни и на Хари. Занесох колите в пилотската кабина.
— Доста се забави — рече Хари, като грабна питието. — Умирам от жажда.
— Съжалявам: съдчето с лед беше доста сложно. Той ми се подсмихна.
— Имаме късмет: не се виждат никакви кораби.
— Някакви проблеми, Бърни? — попитах. Сърцето ми биеше като лудо.
Той допи колата и ми подаде празната чаша.
— Засега… не.
Хари беше със слушалки: едната беше на дясното му ухо, другата висеше до врата му.
— Фред е извикал на помощ флота.
— Ще стигнем ли там, Бърни? — попитах.
— Да. На тази височина радарът не може да ни хване.
— О’кей. Ще оставя това на вас двамата. Аз ще подремна.
— Смяташ да опиташ леглото на Есекс ли? — Хари се изсмя. — Предполагам, че тази светиня на светините не може да оживее без жена.
Изтрих потта от брадичката си.
— Доскоро — рекох и ги оставих.
Тръгнах по пътеката и влязох в апартамента на Есекс. Тя лежеше на голямото кръгло легло. Виждах, че е гола под чаршафа, който беше метнала върху тялото си.
— Хайде, Джек — подкани ме. — Нямаме много време. — И протегна ръце към мен. — Другите заети ли са?
Затворих вратата и пуснах резето.
— Ти си в беда — започнах. — Аз също.
Тя ме зяпна.
— Какво означава това?
— В момента отвличат този самолет.
Сексапилният поглед изчезна от очите й. Устните й се свиха и лицето й се превърна в сурова маска. Мисис Виктория Есекс неслучайно беше мисис Виктория Есекс. Умът й работеше бързо като светкавица.
— Олсън и Ърскин ли го отвличат?
— Точно така.
— И ти ли си замесен?
— Да.
Наложи ми се да й се възхитя. Изглеждаше невъзмутима като епископ, поканен на чай.
— Къде отиваме?
— В Юкатан. Ще пристигнем след два часа и половина… ако имаме късмет.
Тя отметна чаршафа и стана от леглото. Гледах я как отиде гола до мястото, където беше оставила дрехите си. Наблюдавах я как бързо се облече, без обаче да проявява нервност.
После отиде до огледалото и разреса косата си. Доволна, че изглежда, както винаги, като блестящата мисис Есекс, тя бавно се обърна и ме погледна.
— Имаме време. Ще говоря с Олсън. Тази хубава малка идейка негова ли беше?
— Да.
— Тогава ще му кажа да обърне и да се връща.
Тя тръгна към вратата, но аз не помръднах, препречвайки пътя й.
— Махай се, Джек!
— Става дума за три милиона долара — рекох тихо. — Не можеш да убедиш нито Олсън, нито пък Ърскин да се откажат.
— Махай се от пътя ми! — Очите й светеха. — Ще говоря с него.
— Помисли си! На Олсън не му пука за теб. Ърскин те мрази. Ако отидеш в кабината и си отвориш устата, Ърскин ще те удари по главата и ще те изхвърли в морето. Повтарям ти, че си в беда.
Тя ме гледа доста дълго.
— И от теб ли трябва да се страхувам, Джек?
— Ще ти помогна, доколкото мога. Защо, по дяволите, ти трябваше да се качваш на борда?
— Какво означава, че ще ми помогнеш, доколкото можеш?
— Ще направя, каквото мога, за да те защитя.
— Много мило от твоя страна. — Тя се завъртя и тръгна към голямото кръгло легло. — Мисля, че предпочитам сама да се защитавам.
Преди да успея да помръдна, тя бе измъкнала автомата изпод дюшека, където го бях скрил, и го насочи към мен.
— Не мърдай! — Резкият й тон ме накара да замръзна. — Никой не може да ме отвлече! Не си въобразявай, че няма да се справя с тази пушка. Хайде, Джек, отиваме в кабината при пилотите.
— Така няма да стигнеш доникъде — рекох. — Аз съм на твоя страна, но вече не е възможно да се върнем.
— Напротив! Върви!
Зачудих се как ли щяха да реагират Бърни и Хари, когато влезех в кабината с нея и с автомата. Махнах резето и излязох в коридора. Смятах, че няма да посмее да ме застреля, ако се нахвърлех върху нея, но изведнъж спря да ми пука. Предпочитах да бъда неутрален. Ако успееше да накара Бърни да обърне самолета, нямаше да имам нищо против. Ако Бърни и Хари бяха достатъчно умни, за да я надхитрят, също нямаше да имам нищо против. Топката оставаше в нея.