Тъй като почти бях влюбен в нея и тъй като не знаех какво щях да правя с милион и четвърт долара, влязох като автомат в пилотската кабина.
Хари се обърна.
— Много кратко спа, Джек — каза той. — Да не би да те гризе съвестта?
Дръпнах се настрани и мисис Есекс застана на прага, насочвайки оръжието си към него и към Бърни.
Хари я зяпна, устата му увисна, после понечи да се изправи.
— Не мърдай! — кресна му тя.
Хари се отпусна обратно в стола си.
— За Бога, Бърни! Виж кой е тук!
Бърни погледна през рамо, зяпна я, втренчи се в автомата и лицето му придоби цвета на отдавна мъртва риба.
— Няма да отвлечете този самолет! — викна тя. — Обръщай! Връщаме се на летището!
Хари й се ухили.
— Не, няма. И не можеш да направиш нищо по въпроса, бейби. Този автомат не означава нищо. Започнеш ли да стреляш, всички ще се издавим в морето.
— Казах да обръщате!
Хари вдигна рамене.
— Изчезвай, курве, досаждаш ми. — Той се завъртя в стола си така, че застана с гръб към нея.
— Олсън! Чуваш ли ме? — Беше упорита. — Обърни този самолет и се връщай на летището.
Бърни не отвърна нищо. Гледаше таблото за управление, сякаш не я беше чул.
Тя ме погледна със святкащи от гняв очи.
— Накарай ги да обърнат, Джек.
— Да… хайде, Джек, накарай ни да обърнем — рече Хари и се изсмя. После я погледна гневно и извика: — Изчезвай оттук, развратна, богата курво! Изчезвай!
Тя се поколеба за миг, после затича по пътеката към апартамента на Есекс. Тресна вратата.
— Е? — Хари ме погледна. — Как се е качила на борда?
— Томпсън я е пуснал.
— Какво ще правим? — Бърни звучеше така, сякаш се задушаваше.
— Мексиканците да се оправят с нея — заяви Хари. — Защо трябва да ни пука?
— Не! — възразих.
Очите му станаха сурови.
— О, така ли? Пусна ли ти, Джек?
— Не можем да я оставим да попадне в ръцете на онези бандити.
— Е, и какво? Защо трябва да ни пука… или на теб ти пука?
— Да, пука ми — отвърнах. — Слушай, Бърни, едно е да отмъкнем самолета, а съвсем друго е да отвлечем мисис Лейн Есекс! Ще се вдигне страхотна…
— О, престани! — викна Хари. — Всички сме мъртви и сме в морето… Забрави ли? Томпсън ще докладва, че е била на борда. Така че Есекс ще си помисли, че се е удавила с нас. Няма да се вдигне нищо.
— Прав е — каза Бърни. Не сме я канили да идва. Щом е тук, ще трябва сама да се грижи за себе си.
— Иди да й държиш ръчичката, Джек — подсмихна се Хари. — Ние сме заети.
Излязох от кабината и тръгнах по пътеката към апартамента. Почуках на вратата.
— Аз съм, Джек.
— Махай се! Никой няма да влиза тук! Никой!
— Трябва да говоря с теб.
— Никой няма да влезе тук. Ще стрелям.
— Нямаш никакъв шанс. Хайде, бъди разумна. Пусни ме да вляза.
Яростното изтрещяване на автомата ме стресна. Един куршум се заби в горната част на вратата. Беше на шест инча от главата ми: твърде близко, за да се чувствам в безопасност.
Бързо отстъпих назад.
— Следващия път ще стрелям по-ниско!
— О’кей, тогава се оправяй сама.
— И ще успея!
Върнах се в кабината и им казах. Хари се изсмя.
— Е, и защо да ни пука? Ще доставим самолета. Ще оставим на мексиканците да я очистят: много ще им хареса.
— Говори разумно! Никой не може да се приближи до нея, след като има онзи автомат!
— Просто ще трябва да я почакат да излезе. Когато пристигнем, ще бъде дяволски горещо, а климатичната инсталация ще бъде изключена. Без храна и вода колко мислиш, че ще изкара? — Това беше нещо, за което не се бях сетил.
Сега вече летяхме от петдесет минути и прекосявахме Мексиканския залив все още на триста фута от морето.
Седнах на една табуретка до Бърни, а Хари слушаше радиото със слушалки на главата.
Помислих си за жената, която стоеше сама в апартамента на Есекс. Запитах се какво ли правеше. Определено имаше кураж! Какво щеше да стане с нея, когато се приземяхме? Беше ли възможно да я скрия и да я отведа? Знаех, че не мога да очаквам помощ нито от Бърни, нито от Хари. Това беше сигурно. Щяхме да се приземим в джунглата, обградени от бандитите на Орзоко. Как можех да я измъкна?
Изведнъж Хари каза: