— Предават съобщението. Сега светът знае, че знаменитата, страхотната мисис Виктория Есекс е била на борда и заедно с безстрашните летци е потънала в океана. Утре тази новина ще се появи на първите страници на вестниците. Как ти харесва това, Бърни?
Бърни не отвърна нищо. Сега управляваше самолета в пълно мълчание. Виждах как по врата му се стича пот, а посивяващата му коса изглеждаше така, сякаш бе натопил главата си в кофа вода.
— Хващам се на бас, че онези мексиканци вече се облизват — продължи Хари. — Божке! Колко ще се радвам да видя как си слагат лапите върху онази кучка. Няма да й се размине!
— Млъкни! — рекох.
Той ме погледна, лицето му се беше изкривило от злоба.
— Лапнал си по нея, нали, малкия?
— Казах да млъкнеш! — станах и излязох от кабината.
— Чакай, Джек!
Обърнах се.
Хари излезе в коридора и затвори вратата на кабината. Дойде при мен. Очите му гледаха свирепо.
— Хайде да изясним този въпрос — подхвана той ядно. — Нали не желаем да имаме неприятности, след като сме стигнали дотук? Предприехме тази операция заради три милиона долара. Какво толкова означава тази кучка за теб?
— Няма да стоя и да гледам как я изнасилва банда мексиканци — отвърнах тихо. — Трябва да я измъкнем от тази каша.
Той поклати глава.
— Не! Да върви по дяволите! Веднъж ме направи на глупак и няма да го забравя. Тя не е нищо друго освен курва. Каквото и да предприемеш, няма да бъда на твоя страна. Разбра ли?
— Така ли? — Започнах да се вбесявам. — Е, и какво ще направиш?
Той ме погледна гневно.
— Никой — включително и ти, няма да застане между мен и моя дял. — След това направи нещо, което никога не съм понасял. Заби пръст в гърдите ми, за да подсили думите си. — Хич не ми пука, ако си падаш по тази кучка.
Ударих го силно по брадата. Направих го инстинктивно и веднага съжалих. Строполи се като вол и главата му се блъсна в редицата метални декоративни гвоздеи, обграждащи вратата.
Погледнах надолу към него, после коленичих и повдигнах главата му. Ръката ми стана лепкава от кръв. През мен премина студена тръпка. Дали не го бях убил?
— Хари!
Виждах, че диша, но изглеждаше зле. Оставих главата му внимателно на пода и станах.
— Крадците се карат?
Тя стоеше на прага на апартамента на Есекс с автомата в ръце.
— Олсън няма да може да приземи самолета без него — казах задъхано. — Нещо става с Олсън! Направи каквото и да е! Помогни на този човек!
— Няма да докосна това копеле, дори да ми струва живота! — отвърна тя с каменно лице.
— Може и да ти струва, глупачка такава!
Върнах се тичешком в кабината и като погледнах през прозорците от плексиглас, видях песъчливия бряг и джунглата пред нас.
— Бърни! — викнах му. — Чуваш ли ме?
— Не ме докосвай! — гласът му беше дрезгав.
— Набери височина! Прекалено ниско сме!
Бяхме само на двеста фута над гъстата джунгла. Той въздъхна и потрепери така, че кръвта ми замръзна, после дръпна ръчката назад. Носът на самолета се вдигна. Сега летяхме бързо над джунглата.
— По-високо! Вдигни го!
— За Бога, Джек, остави ме на мира!
В него имаше нещо, което ме изплаши до смърт. Сковаността, с която седеше, потта, а сега и гласът му.
Изтичах обратно на пътеката и разтърсих Хари, но той беше в безсъзнание. Хвърлих се към кухнята, налях вода в една купа, втурнах се обратно и плиснах водата върху лицето му: нямаше никакъв резултат.
Тя продължаваше да стои на прага и да наблюдава.
— Направи нещо! — креснах й. — Олсън не може да се справи с приземяването! Помогни на този човек!
Тя се обърна, влезе в апартамента и тресна вратата. Чух как пусна резето.
За миг останах загледан надолу в Хари, после отново изтичах в кабината.
Видях, че пак бяхме изгубили височина и летяхме на по-малко от сто фута над гъстата джунгла.
— Бърни! Набери височина! — изкрещях.
Той направи слабо усилие да дръпне лоста назад, после от гърдите му излезе стенание на агонизиращ човек.
— Бърни! Какво ти е? Болен ли си? — Седнах на седалката за втория пилот. — Бърни!
— Сърцето ми… Умирам… — И падна напред. Тялото му избута лоста и носът се наклони.
Като чух как колесниците се удариха във върховете на дърветата, започнах да натискам най-различни копчета и изключих двигателите. За миг от секундата си спомних, че бях видял очите на Бърни да се изцъклят, от което разбрах, че е мъртъв. Ударът ме хвърли през кабината. Причерня ми и се предадох.