Глава осма
Изплувах от дълбока, черна пропаст, усещайки, че се давя, че върху лицето ми се излива вода. Водата беше топла и идвайки в съзнание, осъзнах, че това беше дъжд.
— Хайде! Хайде! — Гласът, който ме викаше, бих познал навсякъде. — Не си ранен!
Отворих очи и видях светлината на изгрева през дърветата, после се преместих в седящо положение. Дадох си сметка, че главата ме болеше, и усетих остра болка в рамото си.
— Джек.
— Добре, добре! За Бога, дай ми една минутка!
Изтрих лицето си с ръка и примигнах, после я видях надвесена над мен. Приличаше на мокра кокошка с прилепнали към тялото й риза и панталон и с коса като миша опашка: вече нямаше и помен от възхитителната митична мисис Виктория Есекс.
Огледах се. Седях в калта, около мен имаше повалени дървета. Валеше дъжд и влажната, задушаваща жега ми създаваше усещането, че съм увит във вълна.
— Стани!
Погледнах нагоре към нея.
— Добре ли си?
— Да, както и ти! Къде сме? Какво стана?
Вдигнах се нестабилно на крака и се облегнах на едно дърво.
— Олсън получи сърдечен пристъп. — Обърнах се и погледнах разбития самолет. Видях какъв късмет бяхме имали. Нямаше големи, солидни дървета. Самолетът бе минал през джунглата като коса. Крилете заедно с двигателите се бяха счупили, но корпусът изглеждаше недокоснат. Опашката я нямаше.
— Ама че удар — рекох. — Как излязох навън?
— Аз те измъкнах.
Зяпнах я.
— Невероятна жена си.
— Помислих си, че може да се подпали.
Тогава си спомних за Хари.
— Ами Ърскин?
— Не знам. — По гласа й разбрах, че не я интересуваше. — Какво ще правим?
Опитах се да мисля, но умът ми все още беше размътен.
— Трябва да намеря Хари.
— Да върви по дяволите! Трябва да намерим подслон!
Оставих я и поех олюлявайки се към катастрофиралия самолет. Надникнах в пилотската кабина, която се бе откъснала от корпуса. Бърни все още седеше зад контролното табло с клюмнала на гърдите му глава. Прехвърлих се вътре, отворих едно шкафче и извадих мощен електрически фенер. Насочих снопа светлина към мъртвото му лице, направих гримаса и скочих на земята, а после се качих в корпуса.
Хари лежеше там, където го бях оставил. Около главата му, като зловещ ореол, имаше локва кръв. Брадичката му беше увиснала и очите му бяха безжизнени. Усетих как по гърба ми преминава тръпка на ужас. Аз ли го бях убил или катастрофата? Дишаше, когато го бях оставил! Стоях и го гледах.
— Ти го уби, нали?
Тя се беше качила при мен.
— Не знам, но ако е така, ти си причината.
Погледнахме се, после тя мина покрай мен и се опита да влезе в апартамента на Есекс, но вратата беше заклещена.
— Отвори я! Искам да сменя тези мокри дрехи.
— Не си губи времето. Трябва бързо да се измъкнем оттук. Така или иначе пак ще се измокриш.
Тя ме погледна гневно.
— Смятам да остана тук, докато ме намерят!
— Продадохме този самолет на мексикански революционер за три милиона долара. Ако те докопа, ще се радва, че е получил теб, вместо самолета. Ще те върне за двойно по-голям откуп.
Теменужените й очи се отвориха широко.
— Тогава какво ще правим?
— Не може да сме на повече от петнадесет мили от брега. Щом стигнем там, ще се обадим на съпруга ти и той ще уреди да ни вземат. Ще бъде дълъг и труден преход, но така се налага. Насилих вратата към кабината за гости, където бях оставил куфара си. Изпразних съдържанието му на леглото, като задържах само три пакета цигари, после отидох в кухнята. Сложих в куфара малко консервирана храна и добавих три бутилки тоник и три — кока-кола, отварачка за консерви и отварачка за бутилки.
— Хайде — рекох и й помогнах да слезе в калта под дъжда. Оставих куфара и се качих в кабината на пилотите. Откачих „Томпсъна“, потърсих в едно от шкафчетата и намерих компас.
Мухите вече кръжаха около Бърни. Беше ми неприятно, че го оставям, но трябваше да вървим.
Когато отидох при нея, тя каза:
— Ненавиждам този дъжд.
— Значи ставаме двама. — Прехвърлих автомата през рамо, взех куфара и тръгнах към джунглата.
Следващите два часа бяха истински ад: много по-лоши за нея, отколкото за мен. Аз поне имах доста голям опит от виетнамските джунгли и знаех какво мога да очаквам. Макар че бях механик, ми се наложи да се науча да се справям и в джунглата.