Дъждът валеше непрестанно през дърветата и не ни даваше нито минутка отдих. Непрекъснато гледах компаса. Знаех, че брегът беше някъде на североизток, но понякога джунглата беше толкова гъста, че трябваше да заобикаляме. Без компаса щяхме да се загубим безнадеждно.
Тя вървеше с моята бързина, точно зад мен. Аз крачех спокойно, знаейки, че ни чака дълъг път. Накрая излязохме на една поляна. Дърветата бяха изсечени, имаше следи от отдавна угаснали огньове, с които бяха горили ненужните дървета. Спрях рязко в началото на поляната.
Погледнах наляво и надясно и се ослушах, но чувах единствено барабаненето на дъжда. Обърнах се и я погледнах. Лицето й беше мрачно и нахапано от комари. През подгизналата риза виждах зърната на гърдите й. Погледнах краката й. Беше с всекидневни обувки от бяла телешка кожа и по тях имаше кървави петна. Беше вървяла, докато краката й се разкървавят, и все пак не бе казала нито дума, за да се оплаче.
— Краката ти! — възкликнах.
— Не ме съжалявай. — Насили се да се усмихне. — Ако трябва да съжаляваш някого, съжалявай себе си.
— Какво ще кажеш да хапнем и да пийнем?
— Още не. Ако седна, няма да мога да стана вече.
Погледнах я и видях, че говореше истината.
— О’кей, ще продължим. — Плеснах един комар, който бе кацнал на врата ми и продължихме през поляната, като отново навлязохме в джунглата.
Вървях предпазливо, обезпокоен от поляната. Стана ми ясно, че някъде наблизо имаше село, а знаех, че бяхме прекалено близко до лагера на Орзоко, за да поемаме каквито и да било рискове.
Имах късмет, че не бях забравил на какво ме бяха учили в джунглата. Както вървяхме по калната пътека, изведнъж чух звук, който моментално ме накара да застана нащрек. Хванах ръката на Вики — сега мислех за нея като за Вики, а не като за възхитителната мисис Виктория Есекс — и я издърпах от пътечката в един храсталак. Тя се подчини, без да се съпротивлява, макар че паднахме в локва кална вода, и аз оцених това по достойнство. Свихме се и зачакахме.
По пътеката минаха трима юкатански индианци, които носеха остри брадви. Вървяха бързо и едва ги мярнах, преди да отминат.
— Близо сме до село — прошепнах. — Прекалено близо е. Трябва да тръгнем на изток и едва после да се насочим отново на север.
Свърнахме от пътечката и тръгнахме по мочурливата земя, през гъстия храсталак. Вървенето беше трудно, но тя се движеше в крак с мен. После изведнъж дъждът спря и влажната мъгла се вдигна. Слънцето излезе като извадена от ножницата си блестяща сабя. Топлината премина в адска жега, от която гърлото пресъхваше, а потта се лееше като река.
Комарите ни мъчеха. Ръцете и лицето ми бяха подути от ухапванията. Спрях да я погледна. Боже, на какво беше заприличала! Единственото нещо, което напомняше за предишния й образ, бяха смелите й теменужени очи.
— Защо спираш? — Гласът й беше дрезгав.
— Престани да се държиш като желязната жена — рекох. — Ще си починем.
Тя ме погледна втренчено, после лицето й се сбръчка и като се отпусна на колене в калта, закри с подпухнали длани лицето си и захлипа.
Оставих куфара и автомата в един храст, коленичих и я прегърнах. Тя се притисна до мен и аз я гушнах, както бих гушнал дете.
— Вече съм добре. — Беше овладяла гласа си. — Съжалявам за драматичната сцена. Хайде да ядем.
— Никак не ти липсва кураж — рекох и отворих куфара.
— Така ли мислиш? — Тя погледна червените подутини по ръцете си. — Ако изглеждам като теб, сигурно приличам на дявол.
Усмихнах й се.
— И все пак си човек.
Отворих консерва боб и консерва гулаш. Ядохме ги смесени с пластмасовите лъжици, които бяха прикрепени към консервите.
— Ще ме измъкнеш ли от тази каша, Джек? — попита изведнъж тя.
— Ще се опитам.
— Не се ли страхуваш да се върнеш?
— Не съм мислил за това. В момента само искам да се измъкнем оттук.
Тя ме погледна.
— Захвърляш три милиона долара.
— Един милион: разбрахме се да ги поделим на три.
— Това не те ли тревожи?
Вдигнах рамене.
— Странно е. Отначало жадувах за всичките тези пари, после се замислих и осъзнах, че не зная какво да правя с тях. Спомних си думите ти, че при всичките ти пари ти скучаеш. Това е нещо, което не искам да ми се случи.
— Ще продължиш ли да работиш при съпруга ми, ако ти се предостави такава възможност?