От сградата излезе дебела усмихната мексиканка.
— Мария — обясни Педро, и тръгна към нея, като занарежда бързо на испански.
Полуизнесох, полуизвлякох Вики от кабината на камиона. Веднага щом краката й докоснаха земята, тя изкрещя пронизително и аз я вдигнах на ръце.
Мексиканката се втурна към нас, махайки с ръце и викайки на испански. Педро посочи към къщата и аз отнесох Вики вътре. Следвайки мексиканеца, я внесох в малка чиста стая и я сложих на леглото.
Мария ме избута навън и затвори вратата.
Педро ме заведе, грейнал от щастие, в друга стая.
Направих знак, че искам да се измия.
Той кимна, махна ми и аз го последвах в примитивна баня.
Едва след като бях сменил водата във ваната два пъти и сега лежах в чиста хладка вода, се замислих за непосредственото си бъдеще.
Ако Вики успееше да разкаже правдоподобно историята, че сме паднали в морето, че аз съм я спасил, а Бърни, Хари и самолетът са изчезнали завинаги, щях да съм в безопасност. Но щеше ли да успее?
Щеше да има разследване, ловците на сензации щяха да ни преследват, натискът щеше да е нетърпим. И все пак, като помислих, реших, че Вики може да ме измъкне, като накара Лейн Есекс да намали натиска.
Ами Орзоко? Не можеше да се размине без революционната му намеса. Тъй като бях регистрирал „Блу Рибън Еър Текси Сървис“, можех да му прехвърля милион и половина долара. Като го сторех, вероятно щях да се отърва от него.
За кого още трябваше да се безпокоя? Кендрик? Ако ме наклепаше, можех и аз да го наклепам. Уес Джексън? Докато Вики стоеше зад мен и Джексън не беше опасен.
Единствената слабост, която виждах, беше, че с Вики трябваше да се закълнем, че самолетът се е разбил в морето. Трябваше да го направим, за да потвърдим казаното от Хари по радиовръзката, но какво щеше да стане, ако откриеха самолета в джунглата? Замислих се за това. Бях абсолютно сигурен, че кондорът беше паднал на около двадесет мили от лагера на Орзоко. Ако беше разумен, щеше да накара хората си да разглобят самолета и да унищожат онова, което беше останало. Трябваше да рискувам в това отношение.
Когато излязох от ваната и започнах да се суша, вече се бях самоубедил, че бъдещето ми не изглежда толкова лошо. Тридесет хиляди годишно, постоянна работа, плюс Вики… не, никак не беше лошо.
Но всичко зависеше от нея.
Трябваше да се досетя, че ще се справи. Веднага щом се обади по телефона, властта на Лейн Есекс се задейства.
След три часа един хеликоптер ни отведе до летището в Мерида. След само още половин час самолетът на Есекс се приземи и ни откара обратно в Перъдайс Сити. Самолета управляваше едър усмихнат мъж, който ми каза, че се нарича Хенеси и е новият пилот на Есекс. Спомних си думите на бедния Олсън, че пилоти се намират под път и над път.
Ловците на новини и телевизионните камери ни чакаха стълпени наоколо, когато се приземихме. Уес Джексън беше на летището, имаше и линейка и лекар, които отведоха мисис Есекс.
Така че останахме само с Джексън.
— Сигурно имате нужда от почивка — рече той и ми показа ситните си зъби, въобразявайки си, че се усмихва, — но преди да си починете, имам няколко въпроса.
Дръпнах мръсните си ръкави и му показах подутините, причинени от ухапванията на насекомите.
— Имам нужда от лекарска помощ — казах. — Въпросите ще трябва да почакат.
Един лекар пое грижата за мен. Искаше да ме сложи на носилка, но аз отказах. Отидох с него до колата му, а Уес Джексън остана под горещото слънце, гледайки след мен като акула, захапала сочно краче и след това изпуснала жертвата си.
Закараха ме в клиниката на Есекс. При мен дойде хубава сестра, която ми говореше с приглушен глас. Усещах влиянието на властта на мисис Есекс върху нея. Дори да бях президент на Съединените щати, едва ли щяха да се отнесат към мен с по-голямо уважение.
Но разбира се това не можеше да продължи дълго. Щом ухапванията ми бяха обработени — някои от тях се оказаха гнойни — щом ме нахраниха и си починах, Уес Джексън пристигна. Не ми донесе нито парниково грозде, нито цветя, а вместо това доведе мъж с продълговато лице и остри черти, когото ми представи като Хенри Лукас, авиоексперт от застрахователната компания, където беше застрахован кондорът.
Бях имал време да обмисля версията си и бях подготвен за посещението им.