Той ми хвърли поглед, после кимна.
— Защо не?
Подкара бързо по пистата към дълга редица бунгала близо до контролната кула. Спря отстрани, излезе и се насочи към бунгало №5.
— Ето го твоето. Настанявай се. Какво ще кажеш да дойдеш в №6 след половин час? Става ли?
— Да.
С багажа си в ръка отворих вратата и влязох в благословената хладина, идваща от климатичната инсталация. Затворих вратата и се огледах. Всичко в голямата дневна беше луксозно. Четири кресла, добре заредено барче-хладилник, цветен телевизор, претъпкана с книги библиотечна полица, мокет, който създаваше усещането, че вървиш по трева, и стереоуредба, сложена до отсрещната стена. До дневната имаше малка спалня с двойно легло, дрешници, нощно шкафче с лампа, а до спалнята — баня, оборудвана с всичко, за което би могъл да си помисли човек.
Съблякох се, взех душ, избръснах се, облякох риза с къс ръкав и ленен панталон, после се върнах в дневната. Изкушавах се да пийна нещо, но реших да не го правя. Като погледнах часовника си, видях, че имам на разположение още пет минути, така че запалих цигара и зачаках. В 12:30 ч. отидох до бунгало №6 и почуках.
О’Брайън, който изглеждаше много по-малко потен, но все още беше със същите дрехи, отвори вратата и ми махна да влизам. Влязох в пълно копие на бунгалото, което току-що бях напуснал. Носеше се миризма на пържен лук, която накара устата ми да се напълни със слюнка.
— Обядът ще е готов след миг — рече той. — Какво ще пиеш?
— Благодаря, нищо. — Настаних се в едно от креслата.
Момиче, облечено с бутилковозелена блуза и тесен панталон в същия цвят, се появи в стаята с поднос в ръка. То бързо подреди масата, сложи две чинии и излезе.
— Да хапнем — рече О’Брайън и седна.
Присъединих се към него.
В чинията ми имаше дебел стек, грах и пържени картофи.
— Добре се храните тук — отбелязах, докато режех стека си.
— Всичко на това място е първокачествено — отвърна О’Брайън. — Работим за Есекс.
Хранихме се мълчаливо около минута, после О’Брайън каза:
— Разбрах, че с Олсън сте приятели от Виетнам.
— Беше ми шеф. Грижех се за самолета му.
— Как беше във Виетнам?
Отрязах още едно парче стек, сложих му горчица, след което погледнах Тим.
— За мен беше добре, но по мен не стреляха. — Лапнах парченцето от стека и задъвках.
— Има разлика.
— Точно така.
Продължихме да се храним в мълчание, после О’Брайън попита:
— Сигурно имаш голям опит в правенето на писти?
Спрях да ям и го погледнах право в очите. Той също гледаше право в мен. Взирахме се така един в друг и не можех да не харесам този тежък, дебел мъж, който дъвчеше стека си, докато честните му сини очи гледаха в моите.
— Аз съм авиоинженер — отвърнах. — Познавам отвътре повечето хвърчила, но нямам представа как се строи писта.
Той кимна леко, после покри част от стека си с горчица.
— Да. Е, Джек, благодаря ти, че бе откровен. Да започнем оттук. Олсън ме предупреди, че иска да сложи някой да ме наблюдава. Страхува се, че пистата няма да е готова до три месеца. Каза, че ще докара експерт, който да ме следи. Приех, защото парите са добри. Оглупял е от страх от Есекс. Когато някой се страхува от някого, защото се безпокои да не си загуби работата, аз го съжалявам и имам желание да му помогна.
Поколебах се, после рекох:
— Бяхме заедно допреди тринадесет месеца. Сега за първи път го виждам оттогава. В него е настъпила дяволска промяна.
— Наистина ли? Работя тук само от две седмици, но мога да кажа когато някой е изплашен. — О’Брайън довърши яденето си и се облегна назад. — Е, Джек, какво предлагаш да вършиш? Мога да те уверя, че пистата ще бъде завършена след шест седмици. Работниците ми са добри и знам, че мога да разчитам на тях.
— Олсън спомена нещо за неприятности от тяхна страна.
О’Брайън поклати глава.
— Няма такава вероятност. Заплащането им е добро, а и аз знам как да се оправям с тях.
Вдигнах рамене.
— Тогава да пукна, ако знам за какво съм тук. Веднага щом видях как върви работата, разбрах, че мястото ми не е тук. Знаеш ли, Тим, има нещо странно в тази история. Олсън ми предлага добри пари от собствената си заплата очевидно за нищо.
О’Брайън се усмихна.
— Е, ако ще ти плащат и това ти харесва, по-добре ще е да ме наблюдаваш, нали?
— Мога ли да дойда с теб и да огледам? — Чувствах се неловко.