— Все някога щеше да се случи. Тя е трудна дама. Ако нещата вървят, както трябва, всичко е наред. Ако обаче не е така, става лошо.
— Съжалявам, Сам. Чувствам, че вината е моя.
Приятното му, мило лице се разтегна в тъжна усмивка.
— Ако не бяхте вие, щеше да е някой друг. — Той избърса ръка в панталона си, после ми я подаде. — Е, довиждане, мистър Крейн, за мен беше удоволствие да ви познавам.
Стиснахме си ръцете и той си тръгна.
Дали същото можеше да се случи и с мен? — запитах се. — След като всичко приключеше, след като платяхме на Олестрия и на мен ли щяха да ми покажат вратата? Отидох и седнах в един стол.
Да, рекох си. Така ми беше писано. Щяха да ми покажат вратата. Тя нямаше да иска да й се пречкам наоколо, както бе станало и със Сам. Щеше да се наложи да си замина: това беше сигурно.
Погледнах към издутия плик в ръката си. Отворих го. В него имаше облигации на приносител, всяка от които беше за 100 000 долара. Можех да се кача в кадилака и да изчезна. Тези облигации щяха да ми осигурят достатъчно пари. Можех да го направя, но нямаше.
Седях и мислех. Бъдещето ми беше изгоряло. Какво щеше да стане с мен?
Изведнъж усетих нужда да бъда успокоен и знаех, че на земята има само един човек, който може да го направи.
Баща ми вдигна телефона: гласът му звучеше изморено.
— Е, това се казва изненада. Как си, Джек?
— Добре съм. Мислех си напоследък. Тази работа нещо не върви. Онзи гараж все още ли се продава?
— Възможно е. Не знам. Ще попитам. Интересуваш ли се от него, Джек?
— Може би. Все пак попитай. — В банката имах двадесет хиляди от парите на Есекс. Нямаше да ми се наложи да вземам на заем от баща си. — Как е градината?
— Великолепна е. Розите никога не са били по-хубави. Джек… — Чувах развълнуваното му дишане. Гласът му вече не звучеше изморено. — Ще се върнеш ли у дома?
— Може би, татко. Скоро ще ти съобщя. Да… може би ще се върна у дома.
— Добре, синко. Ще чакам да ми се обадиш.
— Няма да те карам да чакаш дълго. Засега довиждане, татко. — И затворих.
Тази нощ не взех сънотворни.
Когато на следващата сутрин се качих в кадилака, ми хрумна, че за последен път го карам. Беше хубава кола и запалих мотора със съжаление. Стигнах до „Хилтън“ и паркирах. Камбаната на една отдалечена църква отби часа. Като държах плика с облигациите, се изкачих по стъпалата към хотела и влязох във внушителното фоайе. След няколко минути, казах си аз, когато влязох в асансьора, напрежението щеше да спадне.
Минах по коридора и почуках на вратата на Олестрия. Тя се отвори веднага и Олестрия отстъпи назад, за да ми направи път. После пристъпи навън в коридора, огледа се наляво и надясно и влезе обратно в стаята.
Пам стоеше до прозореца. Беше облечена с лека връхна дреха, а близо до нея бяха поставени два скъпи куфара.
— Носите ли облигациите, мистър Крейн? — попита Олестрия.
— Нося ги. — Извадих ги от плика и му ги показах. Не се опита да ги вземе от ръката ми, но им хвърли поглед и после кимна.
— Задоволително. — Извади от джоба си плик. — Тук са снимките и негативите. Вземете ги, а аз ще взема облигациите.
Направихме размяната. Проверих снимките и негативите.
— Колко още копия сте си задържали? — попитах.
— Мистър Крейн… моля ви. Можете напълно да ми вярвате. — Той се усмихна. — Няма копия. Давам ви думата си. Мисис Есекс може да бъде напълно спокойна.
— Ще съжалявате, ако се опитате отново да я изнудвате — рекох, — но това си е ваш проблем.
— Няма да има ново изнудване, мистър Крейн.
— Само ви предупреждавам.
Обърнах се и излязох от стаята. Минах по коридора, качих се в асансьора и слязох долу във фоайето.
Тъкмо слагах плика със снимките в джобчето на сакото си, когато един глас каза тихо:
— Аз ще ги взема, Крейн.
Завъртях се и сърцето ми подскочи.
Уес Джексън стоеше точно зад мен, усмихвайки ми се с усмивката на акула. Протегна дебелата си ръка.
— Представлявам мисис Есекс. Тя ме помоли да взема снимките от вас.
— Ще си ги получи, но от мен.
— Тя предположи, че ще реагирате така. — Подаде ми лист. — Това е пълномощно. — Малките му очички се взираха в лицето ми. — Не желае да ви вижда повече.
Взех листа.
Джек Крейн,
Дайте снимките, получени от изнудвачите, на мистър Джексън. От този момент нататък вече не сте на работа в „Есекс Ентърпрайзис“.