Погледнах втренчено подписа, после — Джексън.
— Значи му е казала?
— Естествено. Никой никога не е успявал да изнудва семейство Есекс. И никой няма да успее. Дайте ми снимките.
Дадох му ги.
— Благодаря. Сега нека да седнем за няколко минутки, Крейн. Нека сложим край на тази отвратителна история. Ще ви бъде интересно. — Той постави дебелата си длан върху ръката ми и ме поведе към креслата, които гледаха към асансьорите. Седна и погледна снимките, после ги сложи в джоба си.
Седнах и аз.
От този момент нататък вече не сте на работа в „Есекс Ентърпрайзис“.
Бях го очаквал и въпреки това краката ми се подкосиха.
— Ще напуснете Перъдайс Сити незабавно — започна Джексън. — И ще постъпите умно, ако никога не се връщате тук. Можете да се смятате за късметлия. Когато обсъждахме вашия случай, мистър Есекс взе предвид, че наистина сте спасили живота на мисис Есекс. Това натежа във ваша полза. Сигурен съм, че ще бъдете достатъчно умен да не казвате на никого за онова, което се случи. Мога да ви уверя, че оттеглихме претенциите си към застрахователната компания за кондора и по този начин направихме заплахата от ново изнудване невъзможна. Другата снимка не означава нищо.
— Те ще се измъкнат с половин милион долара — рекох. — Това умно ли го наричате?
Той се усмихна и сега приличаше на акула повече от всякога.
— Никой не може да се измъкне безнаказано, когато си има работа с мистър Есекс. — Той протегна дебелите си крака. — О! Я погледнете, Крейн. Това ще ви заинтересува.
Една от вратите на асансьорите се отвори. Пам, следвана от Олестрия, излезе във фоайето. Зад тях вървяха двама едри мъжаги и сякаш на челата им беше изписано, че са ченгета.
Лицето на Олестрия беше станало пепеляво на цвят. Пам изглеждаше така, сякаш щеше да припадне. Двамата мъже ги поведоха през фоайето към чакащата отвън кола.
Друг мъж, на чието чело също сякаш беше написано, че е ченге, излезе от друг асансьор, като носеше куфарите, които бях видял в стаята на Олестрия. Пусна тежкия плик с облигациите в скута на Джексън.
— Няма проблеми — заяви той и като вдигна куфарите, тръгна към изхода, качи се в чакащата кола и тя бързо потегли.
— Сега виждате как работи нашата организация — каза самодоволно Джексън. — Тези трима мъже са бивши полицаи. Ще съпроводят онези двама жалки изнудвачи до самолета за Мерида: полетът е чартърен и самолетът ще бъде изцяло за тях. След като пристигнат в Мерида, ще им бъде направено много негостоприемно посрещане. Не е нужно да отбелязвам, че беше съобщено на мистър Орзоко. Олестрия е имал глупостта да вземе пари, принадлежащи на партията на мистър Орзоко. Те знаят как да се оправят с него и с онази жена. Олестрия е с впечатлението, че хората, които го съпровождат, са от градската полиция. Всяка дума, която сте си разменили, е записана на касетофон и те са му пуснали записа. Мисли си, че ще го съдят за изнудване. Няма да разбере какво става, докато не го качат на борда на самолета: тогава ще бъде прекалено късно. — Отправи ми хищническата си усмивка. — Малки, глупави хорица, Крейн, като вас. Има една стара поговорка: глиненото гърне не може да плува наравно със златното. Глиненото гърне неизменно се чупи. — Виждах, че се забавлява. — Вероятно не сте си дали сметка, че уредих да ви се сложи подслушвателен апарат, когато за първи път дойдохте при Олестрия. Можете да ми го върнете. В дясното джобче на сакото ви е.
Шокиран, бръкнах в джоба си и извадих някакъв черен предмет, не по-голям от аспирин. Тогава си спомних за мъжа, който се бе блъснал в мен.
Когато дадох на Джексън подслушвателя, попитах:
— И какво ще стане с мен?
— Нищо. — Той се изправи тежко на крака и ме погледна с презрение. — Никога нищо. — И си тръгна, оставяйки ме да гледам след него.
Може би грешеше. Никога беше силна дума.
Седях там и си мислех за баща си, за незначителното градче и за гаража, който може би все още се продаваше.
Изведнъж усетих, че ме обзема самоувереност.
В края на краищата Хенри Форд също бе започнал от нищо, нали?