— Така е. Има периоди, в които не лети. Есекс не е непрекъснато във въздуха. Излизаме заедно. Той не харесва Джейн. Самотен е.
— Нали не искаш да кажеш, че ми предлага да ми плаща от собствения си джоб само защото се нуждае от компанията ми?
— Но е точно така, Джек. Надявам се, че ще се съгласиш.
— Мисля, че ще е по-добре да разговарям с него.
— Направи го.
— Струва ми се, че се бои да не изгуби работата си.
— С всички е така. Трудно е човек да се разбере с Есекс, както и с мисис Есекс.
— Значи има и мисис Есекс?
Пам сбръчка нослето си.
— Късметлия си, че те наема Бърни. Да, има мисис Есекс… скъпата Виктория. Надявам се никога да не се сблъскаш с нея. Тя е мерило за съвършената кучка на този свят. Всички се ужасяват от нея.
— Чак толкова ли е зле?
— Да. Веднъж само да сбъркаш и мисис Есекс ти показва вратата. Върти съпруга си на малкия си пръст. Вярно, Есекс е самонадеяно копеле, но поне има защо да си вири носа. А Виктория! Тя е кръгла нула: само едно хубаво лице и тяло, разглезена кучка, която вади душицата на всички, които работят при Есекс.
— Звучи ми чудесно.
— Точно така. — Пам се изсмя. — Стой настрана от нея. Какво ще правиш довечера? Искаш ли да ме заведеш на вечеря? Имам мини остин. Можем да отидем в някой ресторант за морска храна в града. Падаш ли си?
— Добре — отвърнах. — Сега изнеси хубавото си тяло оттук. Имам да върша работа.
— Не и първия ден, Джек. Това винаги е фатално. — И тя обви ръце около мен.
Глава втора
Ресторант „Леспадон“, чиято обстановка беше откровена кражба на парижкия „Риц“, се намираше на пристанището. Ята изрисувани риби и няколко рибарски мрежи украсяваха стените. Осветените с електрически свещи маси бяха разположени достатъчно далеч една от друга, за да могат хората да си споделят тайни, без да се страхуват, че някой ще подслуша разговора им.
Пам беше облечена с една от онези дълги рокли, които стигат до петите, прихваната в кръста със сребърен колан със змийска глава. Изглеждаше страхотно. Метр д’отелът се втурна към нея, усмихвайки се широко с една от онези дружелюбни усмивки, които хората като него пазеха само за своите любимци. Тя му каза нещо, което не чух, и с махване на ръката той ни поведе към една маса за двама в дъното на ресторанта с разкошни плюшени столове и с изглед към цялото заведение.
— За мен е удоволствие, мис Озбърн — рече той, издърпвайки за нея стол. — Шампанско? — Мене дори не погледна.
Тя седна и му се усмихна.
— Чудесно, Хенри.
— Мога ли да се погрижа за вечерята ви? — Беше се привел към нея и долавях мириса на афтършейва му.
— Дайте менюто — рекох — и уиски с лед за мен.
Главата му бавно се завъртя и той ме погледна. Очите му се плъзнаха по малко износения ми летен костюм и в погледа му се появи болезнено изражение, което ми каза така, както нищо друго не би могло, че съм господин Никой.
— Нека оставим това на Хенри — рече твърдо Пам. — Той си знае работата.
Изкуших се да направя скандал, но разкошната обстановка в ресторанта и враждебното изражение на този дебел мъж ме изплашиха. Предадох се.
— Добре… Да го оставим на Хенри.
Последва пауза, после Хенри се отдалечи, за да посрещне една група от шестима клиенти.
— И с него ли се чукаш? — попитах.
Тя се изкиска.
— Само веднъж, но все още му държи влага. Това е единственият ресторант в този град, където ям безплатно… а това включва и теб.
Отдъхнах си. От обстановката си бях направил извода, че парите няма да ми стигнат, за да уредя сметката. Погледнах я не без възхищение.
— Добре се справяш, малката.
— Можеш да си сигурен. — И като се приведе напред и сложи хладната си ръка върху моята, тя додаде: — Хенри се страхува от мен. Жена му е ревнива и той си въобразява, че ще започна да го изнудвам.
— И ти, разбира се, нямаш нищо против.
Питиетата пристигнаха. Заедно с тях ни поднесоха малки топли ордьоври. Около нас закръжиха двама келнери. Ресторантът започна да се пълни.
— Ама че местенце. — Огледах се. — Кой знае колко би се изръсил човек, ако Хенри не уреждаше сметката.
— Е, така е.
Пристигна келнерът, който сервираше виното, с бутилка „Сансер“1, сложена в купа лед. Поклони се на Пам, която му се усмихна сексапилно. Запитах се дали не се чукаше и с него.
После ни донесоха морски език със сос от скариди и дебели резени омари.