— По-бързо, помогнете! — отчаяно замоли Колинс и с ужас гледаше как безценният му Утилизатор става все по-малък.
— Мистър Въргън обядва — каза момичето и захапа молива. Явно мислеше. — Обяви се извън предела на досегаемост. Не мога да го извикам.
— Кого можете да повикате?
Тя се вгледа в тефтера.
— Мистър Уис е в Средновековието, мистър Илгис слага заграждения в Палеозойска Европа. Ако много бързате, по-добре да се обърнете към „Транзит-Контрол“. Не са голяма фирма, но…
— „Транзит-Контрол“! О’кей, изчезвай! — Колинс съсредоточи вниманието си върху Утилизатора и го удари с димящия килим. Не се получи. Беше станал един кубически сантиметър. Колинс разбра, че с килима няма да успее да натисне почти невидимия бутон.
За част от секундата му мина мисълта да зареже Утилизатора. Може би е вече време. Ще продаде къщата, мебелите, ще получи доста тлъста сумичка…
Не! Не е успял да си пожелае нещо истинско! И няма да се откаже от тази възможност без борба.
Като се стараеше да не си затвори очите, той докосна с вдървения си показалец нагретия до бяло Утилизатор.
Явно бе улучил бутона, защото се появи кльощав старец с протъркани дрехи. В ръката си държеше нещо като ярко изрисувано великденско яйце, което хвърли на пода. То се строши и от него се издигна оранжев дим. Микроскопичният Утилизатор моментално всмука дима, след което тежките плътни облаци се издигнаха нагоре и едва не задушиха Колинс. Утилизаторът започна да придобива нормалните си размери. Дори не изглеждаше повреден. Старецът отривисто кимна.
— Работим с методи от времето на дядо ми, но винаги качествено — после кимна пак и изчезна.
На Колинс отново му се стори, че чува някакъв далечен, сърдит глас.
Потресен, обезсилен, той седна на пода пред машината. Изгореният пръст болеше и пулсираше.
— Излекувай ме — изломоти той и натисна бутона с другата ръка.
Утилизаторът зажужа по-силно, след което съвсем млъкна. Болката в пръста утихна. Колинс погледна към него и видя, че от изгарянето не е останала и най-малка следа.
Стана и си наля стабилна порция коняк. Веднага се пъхна в леглото. Сънува, че го гони гигантска буква А. На сутринта, разбира се, не помнеше съня.
Измина една седмица. Колинс се убеди, че е постъпил много глупаво, като си е построил къща в гората. Наложи се да се обзаведе с цял взвод войници, за да разкарва зяпачите. От друга страна, ловците сякаш нарочно устройваха лагерите си в неговия английски парк.
Освен това Данъчният департамент започна да се интересува от доходите му.
И най-важното — Колинс установи, че не обича природата чак толкова. Птички, белки… да, много мило, но с тях не може да се разговаря. А дърветата, макар и красиви, не стават за другари по чашка.
Той стигна до заключението, че по душа е градски човек. Затова отново прибегна до помощта на товарачите от „Грижовният Майнъл“, строителната фирма „Максимо Улф“ и Бюрото за Мигновени пътешествия „Ягтън“. Поиска крупни парични суми и се пресели се в малка република в Централна Америка. Понеже там климатът беше по-топъл, а данък прохлада все още не събираха, Джо реши да си построи дворец — голям, разкошен, скъп. Нареди да има всичко — климатични инсталации, конюшни, писоари, пристройки, слуги, стражи, музиканти, артисти, балетна трупа — с една дума всичко, с което трябва да разполага един дворец. Необходими му бяха две седмици, за да опознае новото си владение.
Известно време всичко вървеше идеално.
Една прекрасна сутрин Колинс тръгна към Утилизатора с мисълта да си поръча модерна спортна кола или стадо породист добитък. Наведе се над машината, протегна ръка към бутона…
Утилизаторът отскочи встрани!
В първия момент Колинс си помисли, че халюцинира. Даже се зарече да не пие вече шампанско преди закуска. Направи две крачки и отново посегна към бутона. Утилизаторът ловко се измъкна изпод ръката му и напусна стаята.
Колинс се втурна след него, проклинайки от цялата си душа собственика и клас „А“. Явно в това се изразяваше одушевяването, за което спомена Лийк. По някакъв начин стопанинът беше накарал машината да се движи. Нямаше смисъл да си блъска главата. Трябваше по-бързо да догони Утилизатора, да натисне бутона и да извика момчетата от Контрола по одушевяването.
Утилизаторът се носеше през залата. Младшият иконом тъкмо отваряше масивната врата. При вида на бягащата машина ченето му увисна.
— Спрете го! — изкрещя Колинс.
Младшият иконом неуверено пристъпи напред, опитвайки се да прегради пътя на Утилизатора. Машината грациозно се изви, заобиколи го и като стрела се понесе към изхода.