Случаят обаче разпали страстите на поддръжниците на живота на всяка цена. Протестиращите, които Катрин наблюдаваше от паркинга, държаха плакати с кръстове и ликовете на Исус и Тери Скиаво — жената в кома от Флорида, в чието дело за право на смърт бе въвлечен дори Конгресът.
Постерите, разпънати пред входа на болницата, описваха колко ужасни са евтаназията и — навярно защото така и така се бяха събрали достатъчно гневни хора — абортите. Протестиращите бяха предимно членове на основаната във Финикс организация „Животът над всичко“. Пристигнаха няколко дни след смъртта на младия полицай.
Данс се почуди дали някой схваща иронията да се опълчваш срещу смъртта пред болница. Едва ли. Не изглеждаха надарени с чувство за хумор.
Тя се насочи към болницата. Поздрави началника на охраната — висок афроамериканец, застанал пред главния вход.
— Добро утро, Хенри. Прииждат все повече май.
— Добро утро, агент Данс. — Като бивше ченге Хенри Баскоум си падаше по официалните титли. Хвърли смръщен поглед към тълпата. — Множат се като зайци.
— Кой е главатарят?
В центъра на събитията различи кльощав оплешивяващ мъж с увиснали под острата брадичка бузи. Носеше расо.
— Ето го тартора — пасторът — обясни Баскоум. — Преподобният Р. Самюъл Фиск. Много е известен. Дошъл е чак от Аризона.
— Р. Самюъл Фиск. Много духовническо име — съгласи се Катрин.
До пастора се възправяше як мъжага с къдрава червена коса и закопчано догоре тъмно сако. „Навярно бодигард“ — прецени Данс.
— Животът е свещен! — изкрещя някой към един от новинарските микробуси наблизо.
— Свещен! — поде вика тълпата.
— Убийци! — извиси Фиск глас, изненадващо силен за плашило като него.
Макар да не бе насочен към нея, от крясъка я побиха тръпки. Припомни си как преди по-малко от месец Хулио Милър я нападна в гръб и на помощ й се притекоха О’Нийл и колегата му.
— Убийци!
— У-бий-ци! У-бий-ци! — скандираше тълпата.
Данс предположи, че на другия ден ще са прегракнали.
— Успех! — пожела на шефа на охраната, който завъртя несигурно очи.
Вътре Данс се огледа, сякаш очакваше да зърне майка си. После от рецепцията я упътиха и тя забърза по коридора към стаята на очевидеца на случая с отвличането.
Катрин пристъпи прага на отворената врата. Светлокосата девойка в огромното болнично легло вдигна поглед към нея.
— Здравей, Тами. Казвам се Катрин Данс — усмихна се приветливо тя. — Може ли да вляза?
5.
Нападателят беше очаквал Тами Фостър да се удави в багажника, но се беше излъгал. Ако беше паркирал по-близо до океана, приливът щеше да погълне колата, обричайки момичето на ужасна смърт. Но колата се бе вкопала в мекия пясък близо до брега и приливът беше напълнил багажника само с няколко сантиметра вода.
Към четири сутринта на път за работа служител на летището видял отблясъците от бронята на колата. Спасителният екип намерил момичето полумъртво от измръзване и го откарали в болницата.
— Е? — попита Данс. — Как се чувстваш?
— Добре май.
Девойката беше атлетична и красива, но бледа. Тами хвърли поглед към несесерчето с козметика и Данс предположи, че не се показва навън без грим. Тами имаше скулесто лице, права изрусена коса и чип нос, който според Данс се беше появил на бял свят с по-друга извивка.
Данс показа значката си.
Момичето й хвърли бегъл поглед.
— На фона на преживяното изглеждаш доста добре.
— Беше толкова студено — каза Тами. — Никога не съм измръзвала така. Още ме побиват тръпки.
— Вярвам ти.
Очите на момичето се насочиха към телевизора. Даваха сапунен сериал. Данс и Маги също го следяха, когато дъщеря й беше болна и не ходеше на училище. Понякога пропускаха месеци, но не срещаха проблем да разберат сюжета.
Данс седна и се вгледа в балоните и цветята върху съседната масичка, инстинктивно търсейки червени рози, религиозни символи или картички с кръстове. Нямаше.
— Колко ще останеш в болницата?
— Днес или утре ще ме изпишат.
— Как намираш лекарите?
Тами се засмя.
— Къде учиш?
— В „Робърт Луис Стивънсън“.
— Последна година?
— Да, догодина завършвам.
Данс подбираше неангажиращи теми, за да успокои момичето; попита я дали ходи на лятно училище, дали си е избрала колеж; поговориха за семейството, за спорт.