— Планираш ли екскурзия през лятото?
— Вече да — отвърна Тами. — След това. С мама и сестра ми ще гостуваме на баба във Флорида следващата седмица.
Отговорът й прозвуча раздразнено, а по тона Данс разбра, че пътешествието до Флорида със семейството е последното, за което Тами мечтае.
— Тами, искрено се надяваме да открием кой те е нападнал.
— Задник!
— Разкажи ми какво стана. — Катрин вдигна разбиращо вежди.
Тами обясни, че била на клуб и си тръгнала малко след полунощ. На паркинга някой я нападнал в гръб, залепил й устата, ръцете и краката, хвърлил я в багажника и потеглил към брега.
— Остави ме там да се удавя — с мрачен поглед отрони тя.
Данс изпитваше искрено състрадание към чуждите болки — наследство от майка й — и сега си представи ужаса на момичето, а по гърба й пробягаха тръпки.
— Познаваш ли нападателя?
Момичето поклати глава.
— Но знам какъв е.
— Какъв?
— Гангстер.
— Така ли мислиш?
— Да, всички го знаят. За да те приемат в банда, трябва да убиеш някого. Ако си в латиношайка, трябва да очистиш бяло момиче. Такива са правилата.
— Смяташ, че престъпникът е латиноамериканец?
— Да, сигурна съм. Видях му ръката. Беше с по-тъмна кожа. Не черна. Но определено не и бяла. Не го чувах много добре, но съм убедена, че говореше на испански.
— Едър ли беше?
— Не беше висок. Около метър и осемдесет. Но беше много силен. И още нещо. Снощи май казах, че е бил само един. Но тази сутрин си спомних, че бяха двама.
— Видя двама?
— Ами… усетих, че има и друг… Знаете как е.
— Възможно ли е да е жена?
— О, да, може би. Не знам точно. Както казах, бях доста уплашена.
— Някой да те е докосвал?
— Не, не по този начин. Само когато ми запуши устата и ме напъха в багажника. — Очите на Тами припламнаха гневно.
— Направи ли ти впечатление нещо, докато пътувахте?
— Не, умирах от страх. Май чух някакво дрънчене, някакъв шум в колата.
— Не от багажника?
— Не. Сякаш се удряше нещо метално. Помислих си… Сложи го в колата, след като ме хвърли в багажника. Наскоро гледах един филм на ужасите. Рекох си, че си е приготвил инструменти за мъчение.
„Колелото“, помисли си Катрин, спомняйки си следите от велосипедни гуми. Взел си е колелото, за да избяга с него. Сподели идеята си, но Тами я отхвърли — нямало начин да смести колело на задната седалка.
— А и не звучеше като колело — добави сериозно.
— Добре, Тами. — Катрин си намести очилата и се взря в момичето, което разглеждаше цветята, картичките и плюшените играчки. — Колко много неща са ти донесли!
— Онова мече там е много сладко, нали?
— Страхотно е… Значи смяташ, че са били латиноамериканци от някаква банда.
— Да. Но… ами… вече всичко е наред.
— Наред?
— Нали оцелях. Само се понамокрих. — Тя се засмя, но отбягна погледа на Катрин. — Уплаших се, вярно. По всички новини го разгласиха. Обзалагам се, че са се покрили. Сигурно са избягали от града.
Шайките наистина имаха ритуали за приемане на нови членове. И някои включваха убийство. Ала убийствата обикновено се ограничаваха в същата етническа група и най-често жертвите бяха членове на съпернически банди или информатори. Освен това случаят с Тами беше прекалено усложнен. Данс знаеше от опит, че шайките са прагматични — времето е пари и колкото по-експедитивно действаш, толкова по-добре.
Вече бе доловила, че всъщност Тами изобщо не смята нападателя си за латиноамериканец. Нито пък, че са двама.
Тами знаеше за престъпника повече, отколкото искаше да си признае.
Време беше експертът по кинесика да си каже думата.
Разчитането на сигналите на тялото при разпит изисква първо да се определи основният поведенчески модел — мимиките, които събеседникът използва, когато казва истината: къде си държи ръцете, накъде поглежда и колко често, преглъща ли, прочиства ли си гърлото, използва ли „хмм“ и прочее паразитни думи, потропва ли с крака, прегърбва ли се, или стои с изправени рамене, колебае ли се, преди да отговори.
Определи ли нормалното поведение, експертът по кинесика отбелязва отклоненията, когато по една или друга причина разпитваният прикрива истината. Когато лъжат, повечето хора изпитват стрес и тревога и се опитват да облекчат неприятните емоции с жестове и речеви модели, които се отличават от нормалния им стил. Данс обичаше да цитира Чарлс Дарвин, ученият, изпреварил въвеждането на термина „кинесика“ с цял век: „Потиснатата емоция почти винаги изплува на повърхността в някакво движение на тялото.“