Когато стана дума за самоличността на нападателя, Данс забеляза, че жестовете на Тами се отклониха от нормата — размърда се неспокойно и затупка с крак. Лъжците контролират сравнително лесно ръцете си, но другите части на тялото им убягват — особено стъпалата и пръстите на краката.
Забеляза и промяната в гласа, как Тами прокарва ръце през косата си и докосва устата и носа си — така наречените „блокиращи жестове“. Освен това момичето започна да се отклонява от темата и да обобщава („Всички го знаят“) — типичен измамнически похват.
Убедена, че момичето крие информация, Катрин Данс пусна в ход аналитичните си методи. За да се добере до истината, преминаваше през четири стадия — първо уточняваше каква роля е играл разпитваният. В този случай Тами беше само жертва и свидетел. Не беше съучастник — нито в друго престъпление, нито пък инсценираше собственото си отвличане.
Второ, какъв е мотивът за лъжата? Отговорът беше очевиден — горкото момиче се страхуваше от отмъщение. Често срещано явление, което донякъде улесняваше нещата — щеше да й е по-трудно, ако Тами се опитваше да прикрива съучастие.
Третият въпрос — какъв е характерът на събеседника — определяше начина, по който ще протече разпитът. Дали да бъде нападателна например или отстъпчива; да е аналитична или да предложи емоционална подкрепа; да се държи приятелски или дистанцирано? Данс категоризираше разпитваните според личностния индикатор на Майърс-Бригс, който регистрира индивидуалните характеристики — дали събеседникът е екстровертен, или е интровертен, дали се осланя на разума или на чувствата и интуицията си.
Екстровертите и интровертите подхождат различно. Екстровертът първо действа, а после анализира резултатите, докато интровертът не действа необмислено. Обработват различно и информацията — с помощта на сетивата и проверката на данните (мисловен тип) или на базата на вътрешни импулси (интуитивен тип). Вземането на решения става или чрез обективен, логически анализ (мислене), или чрез основан на емпатия подбор (емоция).
Макар Тами да беше красиво, атлетично и несъмнено популярно момиче, несигурността — и нестабилното семейство, както долови Катрин — я превръщаха в интуитивен, емоционален интроверт. Тоест Катрин не можеше да използва директен подход. Тами просто щеше да се отдръпне и да се обиди, че я поставят натясно.
Последният въпрос, който разпитващият трябва да си зададе, е: „Какъв тип лъжец е събеседникът?“
И те са няколко. Манипулаторите или „наследниците на Макиавели“ (по името на италианския политик и философ Макиавели, написал трактат за безскрупулността) не смятат лъжата за нещо нередно — използват я като инструмент за постигане на целите си в любовта, работата, политиката, престъпленията и са много, много добри измамници. Има и социални лъжци, които използват измислиците за забавление, адаптори — несигурни хора, стремящи се чрез измама да оставят добро впечатление — и актьори, които лъжат, за да налагат контрол.
Данс реши, че Тами съчетава характеристиките на адаптор и актьор. Несигурността я кара да лъже, за да си вдъхва самочувствие, а освен това е склонна да мами, за да постига своето.
Отговори ли на тези четири въпроса, експертът по кинесика процедира праволинейно — продължава да разпитва събеседника, следейки внимателно кои въпроси предизвикват стресови реакции, издаващи измама. После се връща към тях отново и отново, опипвайки почвата, стеснявайки кръга около лъжата, за да прецени как разпитваният реагира на засиления стрес. Дали се ядосва, отрича, потиска или се опитва да се договори? В зависимост от реакцията експертът по кинесика подбира методи да принуди, да подведе или да насърчи разпитвания да каже истината.
Данс пое дъх. Доближи се малко и застана на около три крачки от Тами, без обаче да заплашва „зоната й на неприкосновеност“. Момичето щеше да усети напрежение, но не и заплаха. Катрин се усмихна леко и реши да не сменя очилата със сиви рамки с „хищническите“ очила с черни рамки, които използваше за сплашване на манипулатори.
— Всичко, което споделиш, ще ми бъде от голяма полза, Тами. Наистина оценявам помощта ти.
Момичето се усмихна. Но и отмести поглед към вратата. Данс разчете ясно сигнала — чувство за вина.