— Ала има един проблем — добави. — Уликите от местопрестъплението. Като в сериала „Маями“, сещаш ли се?
— Разбира се. Следя го.
— Кой ти допада повече?
— Оригиналът. „Лас Вегас“.
— И аз чувам, че бил по-добър. — Данс не беше гледала нито една серия. — Та уликите сочат, че не е имало втори човек. Нито на паркинга, нито на брега.
— Ами… както казах, беше по-скоро усещане.
— Искам да те попитам и за дрънченето. Не открихме следи от гуми на друга кола. Чудим се как ли си е тръгнал. Да се върнем на варианта с велосипеда. Разбрах, че трополенето ти е прозвучало другояче, но все пак може да е било колело?
— Колело?
Повтарянето на въпроса често е знак за измама. Събеседникът се опитва да печели време, за да измисли правдоподобен отговор.
— Не е възможно. Как ще го побере вътре?
Тами отрече твърде бързо и твърде емоционално. И тя беше обмисляла варианта, но незнайно защо не искаше да го признае за възможен.
Данс вдигна вежди.
— Не знам… Един от съседите ми има камри. Достатъчно голяма кола е.
Момичето примигна. Изглеждаше изненадана, че Данс познава марката на колата й. Фактът, че полицайката си е подготвила домашното, разтревожи Тами. Тя погледна към прозореца, несъзнателно търсейки път за бягство от неприятното безпокойство. Данс беше на прав път. Усети как и нейното сърце заби по-силно.
— Може би. Не знам — каза Тами.
— Значи няма как да е бил с колело… Иначе би могъл да ти е връстник или година-две по-малък. И възрастните карат велосипеди, но тийнейджърите ги използват повече. Как мислиш, дали не е някой от съучениците ти?
— Съученик? Няма начин. Никой не би направил такова нещо.
— Да те е заплашвал някой? Да си се карала с някого от „Стивънсън“?
— Е, Браяна Креншоу беше бясна, че предпочетоха мен за мажоретка. Но пък започна да излиза с Дейви Уилкокс. Падах си по него. Така че сме квит — засмя се приглушено момичето.
Данс се усмихна в отговор.
— Не, беше гангстер. Сигурна съм — ококори очи Тами.
— Почакай, сега си спомних. Говореше по телефона. Май на шефа на бандата. Чух го да си отваря телефона и да казва: „Ella esta en el coche.“
„В колата е“, преведе си Данс и попита:
— Знаеш ли какво означава?
— Нещо като: „вкарах я в колата“.
— Учиш ли испански?
— Да.
Сякаш едва си поемаше дъх и гласът й прозвуча по-пискливо от обикновено. Не откъсваше очи от Данс, но ръката й отметна кичур коса и после потърка устата.
Испанските думи бяха чиста лъжа.
— Мисля си — подхвана сговорчиво Данс, — че може да се е преструвал на гангстер. За да се прикрие. А това означава, че има причина да те нападне.
— Например?
— Надявам се ти да ми помогнеш да разберем. Успя ли да го зърнеш?
— Не съвсем. През цялото време беше зад мен. А на паркинга е много тъмно. Трябва да сложат лампи. Май ще съдя клуба. Баща ми е адвокат в Сан Матео.
Преиграният гняв целеше да отклони вниманието на Данс. Тами явно беше видяла нещо.
— Не зърна ли отражението му във витрината?
Момичето поклати отрицателно глава. Но Катрин настоя:
— Може би си го зърнала за миг? Помисли си… Нощем винаги е студено. Едва ли е бил само по блуза… Със сако ли беше? Кожено, платнено? Или с пуловер? Яке с качулка?
Тами отговаряше отрицателно, но понякога жестовете й разкриваха друго.
Данс забеляза как момичето отклони поглед към букет цветя върху масата. Картичката до него гласеше:
„Е, момиче, вдигай си зад---а оттам скоро!
Катрин Данс отдаваше служебните си успехи на добрата предварителна подготовка и на безкрайното упорство. Понякога обаче съзнанието й раждаше любопитни асоциации. Потапяше се във фактите и впечатленията и неочаквано, сякаш по чудо, намираше отговора.
От точка А към Б до В…
И сега, когато видя Тами да насочва разтревожен поглед към цветята, се досети.
Реши да се възползва от шанса.
— Виж, Тами, знаем, че нападателят е поставил кръст край пътя — като послание.
Очите на момичето се разшириха.
„Хванах те“ — помисли си Данс. Разбрала е за кръста.
Продължи:
— А послания изпращат престъпници, които познават жертвите си.
— Аз… наистина го чух да говори на испански.
Данс разбра, че я лъже, но на хора като Тами трябва да се оставят вратички за бягство, за да не се затворят напълно. Затова продължи сговорчиво: