Тя отвори задната врата и се приведе.
— Белезниците на краката са излишни — просъска той. — Погледни! Унизително е.
Данс ги огледа със задоволство.
— Смееха се, като ги слагаха! — продължи той. — Понеже съм държал момчето оковано. Глупости! Допускате грешка. Някой е инсценирал всичко.
Данс едва се сдържа да не се разсмее. Освен уликите разполагаха с трима очевидци на престъплението — Доналд Хокън, съпругата му и Травис.
Тя му напомни правата.
— Вече го направиха.
— Искам да се уверя, че ги разбираш.
— Да, наясно съм. Виж, наистина имах пистолет. Но имам много врагове. Нося го за защита. Някой ми поставя капан. Както сама каза — някой, когото съм изобличил в блога. Видях Травис да влиза в дневната и извадих оръжието. Започнах да го нося, когато ти ме предупреди, че съм в опасност.
— Ще те откараме в ареста в Монтерей, Джеймс — обясни тя, без да обръща внимание на брътвежите му. — Тогава ще можеш да се обадиш на жена си или на адвоката си.
— Не чуваш ли какво ти говоря? Някой ме е натопил. Каквото и да твърди момчето. То е нестабилно. Преструвах се, че се хващам на игричката му. Щях да го застрелям, ако понечи да нарани Дон и Лили. Това е.
Катрин се приведе. С усилие на волята се опитваше да запази хладнокръвие. Не беше никак лесно.
— Защо нападна Тами и Кели, Джеймс? Две момичета, които не са ти сторили нищо.
— Невинен съм — измърмори той.
— Защо? — продължи Данс, сякаш не го чуваше. — Защото презираш невъздържаните младежи? За да не ти петнят блога с нецензурните си коментари? Или с лошата си граматика?
Чилтън не отговори, но искрата в очите му издаде, че е на прав път.
— А Линдън Стрикланд? И Марк Уотсън? Убил си ги просто защото са използвали истинските си имена и е било лесно да ги откриеш, нали?
Той отклони поглед, сякаш знаеше, че чете истината в очите му.
— Картините, които уж Травис беше пуснал в блога, си ги рисувал ти, нали? В биографията ти пишеше, че в колежа си работил като графичен дизайнер и артдиректор.
Чилтън мълчеше.
— Достави ли ти удоволствие да нарисуваш как ме съсичат с меч? — гневът й се разрази с пълна сила.
Мълчание.
— Скоро ще те разпитам официално. В присъствието на адвоката ти, ако желаеш.
— Една молба, агент Данс? — взря се изпитателно в лицето й той.
Тя вдигна вежди.
— Трябва ми нещо. Важно е.
— Какво, Джеймс?
— Компютър.
— Какво?
— Достъп до интернет. И компютър. Колкото се може по-бързо. Още днес.
— Имаш право да използваш телефона в ареста. Но не и компютър.
— Но блога? Трябва да кача статиите си.
Напуши я смях. Този път не се сдържа. Не беше загрижен за децата си и съпругата си. Вълнуваше го само блогът.
— Не, Джеймс, няма начин.
— Трябва да има! Непременно!
Трескавият тон и налудничавият му поглед най-сетне й отвориха очите. Катрин Данс разбра, че читателите не означават нищо за Джеймс Чилтън. Без да му мигне окото, беше убил двама и нямаше намерение да спира.
Истината не означаваше нищо за него. Лъжеше безогледно.
Отговорът беше елементарен — Джеймс Чилтън беше пристрастен — като играчите в „Дименшън Куест“, като мнозина обитатели на виртуалния свят. Пристрастен към месианската си кауза. Пристрастен към съблазнителните думи — своите думи — и желанието да ги сее в сърцата и умовете на хората по света. Само така се чувстваше блажен.
Данс приближи лице към него.
— Джеймс, ще направя всичко възможно, в който и затвор да те пратят, никога повече да не влезеш в интернет. До сетния си ден.
Чилтън закрещя:
— Нямаш право! Не можеш да ми отнемеш блога! Читателите се нуждаят от мен! Страната се нуждае от мен! Нямаш право!
Данс захлопна вратата и кимна на полицая зад волана.
45.
Катрин Данс беше пренебрегнала забраната да пуска лампата за лични цели. Сигналните аксесоари бяха предимство, особено ако караш с два пъти по-голяма от разрешената скорост. Летеше по магистрала № 68 от Колистър към Салинас. Изслушването на обвинението срещу Еди Данс започваше след двайсет минути и тя щеше да седи най-отпред, каквото и да й костваше това.
Питаше се за кога ли ще насрочат делото срещу майка й. Кой ще свидетелства? Какви точно улики ще използва прокурорът?
И за пореден път се запита дали ще я призоват на свидетелската скамейка.