— Добре. Работим заедно по това дело. — Катрин й разказа за кръста край пътя.
— Божичко! Да оставиш кръст, преди някой да умре? Като послание?
Данс кимна. Но забеляза, че вниманието на майка й е насочено другаде. Към тълпата пред главния вход. Изглеждаше разтревожена.
— Нямат ли по-важни занимания? Вчера пасторът държа реч. Бълваше огън и жупел. И каква омраза е изписана по лицата им! Ужасно!
— Виждала ли си родителите на Хуан?
Еди Данс се бе опитала да успокои семейството на обгорения полицай. Най-много време отдели на майка му. Знаеше, че синът й вероятно няма да оцелее, но с всички сили убеждаваше шокираните и объркани близки, че за него се грижат както подобава. Еди сподели с Катрин, че емоционалната болка на жената е сравнима с физическата агония на сина й.
— Не, не са идвали. Хулио намина тази сутрин.
— Така ли? Защо?
— Сигурно да прибере личните вещи на брат си. Не знам… — гласът й заглъхна. — Стоеше пред стаята, където умря брат му.
— Провеждат ли вътрешно разследване?
— Комисията по етика се е заела. Идваха и полицаи от шерифството. Но видят ли снимките на болния, разбират, че е бил обречен. Смъртта наистина беше милостива.
— Хулио каза ли ти нещо?
— Не, не разговаря с никого. Малко ме плаши. И все си припомням как ти се нахвърли.
— Моментно умопомрачение — успокои я Катрин.
— Е, няма извинение да напада дъщеря ми — отвърна Еди с твърда усмивка. После се взря през стъклените врати и огледа пак протестиращите. — Ще се връщам в отделението.
— Съгласна ли си татко да ти доведе после Маги и Уес? Викат го за консултация в аквариума. Аз ще ги взема по-късно.
— Разбира се, скъпа. Ще ги оставя в детския кът.
Еди Данс се запъти към отделението. Отново погледна ядосано и разтревожено навън. Изражението й сякаш говореше: „Нямате работа тук. Пречите ни да работим.“
Данс излезе. Взря се в отец Р. Самюъл Фиск и в едрия му бодигард. Двамата се приближиха към групичка протестиращи, сключиха длани и сведоха глави в молитва.
— Компютърът на Тами — каза Данс на Майкъл О’Нийл.
Той вдигна вежди.
— Там се крие отговорът. Е, може би не целият, но поне отчасти. Компютърът ще ни отведе към нападателя.
Пиеха кафе в „Хоул Фуудс“ — ресторант на открито в съседство с „Мейсис“. Веднъж пресметна, че си е купила поне петдесет чифта обувки оттук — пазаруването на обувки й действаше като терапия. В името на справедливостта обаче се налагаше уточнение — смущаващото количество покупки бе натрупано в рамките на няколко години. Често и от разпродажби.
— Онлайн ухажор? — попита О’Нийл.
Не ядяха яйца с деликатен холандски сос, а сладкиш със стафиди и обезмаслена сметана в пластмасова чинийка.
— Може би. Или бивш приятел, който я е заплашил — или нея, или някой неин познат от интернет форумите. Но съм убедена, че знае кой е, дори да не го е видяла. Мисля, че е някой съученик. От „Стивънсън“.
— Не пожела да каже?
— Не, твърдеше, че е латиногангстер.
О’Нийл се засмя. Повечето изфабрикувани искове за застраховка започваха така: „Испаноезичен с маска нахлу в бижутерията ми“ или „Двама афроамериканци с маски извадиха пистолети и ми откраднаха ролекса“.
— Не го описа, но смятам, че е носил дреха с качулка. Реагира различно, когато го споменах.
— Компютърът й — замислено повтори О’Нийл и сложи тежкото си куфарче върху масата. Отвори го и се взря в някакъв лист. — Добрата новина е, че е при нас. Лаптоп. Намерили го на задната седалка в колата.
— А лошата новина е, че е поплувал в Тихия океан?
— Значително увреден от морската вода — цитира О’Нийл.
— Ще трябва да го изпратим в Сакраменто или във ФБР в Сан Хосе — отчая се Катрин. — Ще ни го върнат след седмици.
Загледаха се в колибрито, което, пренебрегнало човешката тълпа, дръзко закусваше нектар от червения висящ храст до тях.
— Имам идея — рече О’Нийл. — Един приятел от Бюрото ми спомена, че посетил конференция за компютърните престъпления. Един от ораторите бил местен — професор в Санта Крус.
— Калифорнийският университет?
— Точно така.
Едно от академичните заведения, в които бе учила.
— Човекът му се сторил много начетен. И изявил готовност да помага, когато е необходимо.
— Какво е работил?
— Знам само, че напуснал Силициевата долина1 и се заел с преподаване.
1
По-известна у нас като Силиконова долина, но според правилата на българския книжовен език правилното наименование е Силициева. — Бел.ред.