— Хард дискът — обясни. — След година този ще изглежда огромен. Подвижните елементи са на изчезване. Хард дисковете също.
Темата очевидно го вълнуваше, но усети, че в момента не е уместно да се отклонява. Замълча и разгледа съсредоточено правоъгълника. Не носеше лещи; Данс, която от детинство не сваляше очилата, изпита лека завист.
Професорът разклати внимателно лаптопа до ухото си, кимна доволно и го остави върху масата.
Усмихна се широко, разопакова сешоара, включи го и насочи струята към него.
— Само за малко. Май не е мокър, но да не рискуваме. Електричеството и водата са несъвместими.
Отпи кафе със свободната си ръка и замислено заговори:
— Преподавателите много завиждат на частния сектор. „Частен сектор“ — кодовото наименование на свърталището на „истинските пари“. — Кимна към чашата. — Да вземем например „Старбъкс“… Идеята за верига кафенета е чудесна. Мъча се да измисля нещо, но не ми хрумват интересни идеи. Освен може би „Обителта на туршиите“. Всичко друго е патентовано.
— Защо не млечен бар? — предложи Данс. — Ще го наречеш „При Елзи“.
— А какво ще кажеш за „Едно различно място“? — светнаха очите му.
— Много зле — отвърна тя и двамата се засмяха.
Боулинг изсуши хард диска и го пъхна в металната кутия. Свърза USB накрайника към своя лаптоп — тъмносив, както подобава на истински компютър.
— Какво правиш? — полюбопитства Данс.
Следеше как пръстите му уверено бягат по клавиатурата. Буквите бяха изтъркани, но явно нямаше нужда да ги гледа.
— Водата е повредила компютъра, но хард дискът е невредим. Ще го превърна в четим драйв. — След няколко минути Боулинг вдигна очи и се усмихна. — Не, всъщност е като нов.
Тя приближи стола си до неговия.
Погледна екрана и видя, че компютърът чете хард диска на Тами като „Local Disk (G)“.
— Всичко е тук — имейлите й, уебсайтовете, които е посещавала, любимите й блогове, съобщенията, които е писала. Дори изтритата информация. Не е криптиран, няма и защитна парола, което ми подсказва, че родителите не й обръщат много внимание. Когато ги държат изкъсо, децата се научават да използват всякакви трикове. А аз впрочем съм спец по разшифроването им. — Боулинг извади диска от компютъра си и й го подаде. — Твой е. Просто го включи и си чети на воля. Първият ми ангажимент с полицията… кратък, но приятен.
С близка приятелка Катрин Данс притежаваше и поддържаше уебсайт за традиционна и любителска музика. Сайтът беше технически изряден, но тя не разбираше от софтуер и хардуер; съпругът на приятелката й отговаряше за тази част.
— Защо не поостанеш, ако не си много зает? — предложи Катрин. — Да ми помогнеш в търсенето.
Боулинг се намръщи колебливо.
— Е, ако имаш други планове…
— За колко ти трябвам? В петък вечерта трябва да съм в Напа. Семейно събиране.
— О, не толкова много. Няколко часа. Най-много ден.
— С удоволствие. Главоблъсканиците са ми любимо занимание… И какво по-точно да търся?
— Нещо, което ще ни подскаже кой е нападателят на Тами.
— О, „Шифърът на Леонардо“!
— Да се надяваме, че ще е по-просто и заради откритията ни няма да ни отлъчат от Църквата… Да проверим за заплашителни съобщения. Спорове, кавги, коментари за ухажори. Запазени ли са разговорите?
— Частично. Вероятно ще успеем да ги възстановим.
Боулинг пъхна устройството обратно в компютъра си и се наведе.
— Ще прегледаме и форумите — продължи Данс. — Навсякъде, където се споменават крайпътни мемориали и кръстове.
— Мемориали?
— Смятаме, че е поставил кръст край пътя, за да оповести намеренията си.
— Ама че смахнато! Защо мислиш, че отговорът се крие в компютъра й?
Данс му предаде разговора си с Тами Фостър.
— Схвана всичко от езика на тялото й?
— Точно така.
Данс му обясни, че хората общуват по три начина. Първо — с вербално съдържание, изречените думи.
— Тоест смисълът на казаното. Но той е най-подвеждащ и най-лесно се изопачава. Освен това си предаваме послания с много други средства. Важно е и как изричаме думите — с каква интонация, сила, бързина, дали замлъкваме или използваме често „хмм“. И да не забравяме кинесиката — езика на тялото; жестове, поглед, дишане, стойка, мимики. Следователите обръщат особено внимание на последните два начина, понеже разкриват повече от думите.