Тийл го погледна пренебрежително.
— Точно така. Точно така. Времето е четвъртото измерение, но мисълта ми е за четвърто пространствено измерение както дължина, височина и ширина. По отношение на икономията на материали и удобството при разпределението то няма равно на себе си. Да не говорим за спестяването на строителна площ — можеш да издигнеш дом с осем стаи върху площ на едностайна къща. Подобно на тесеракт…
— Какво значи тесеракт?
— Не си ли ходил на училище? Тесерактът е хиперкуб, квадратна фигура с четири измерения, така както кубът има три, а квадратът две. Ето, ще ти покажа. — Тийл се втурна към кухнята на апартамента си и се върна с кутия клечки за зъби, които изсипа на масата помежду им, като отмести разсеяно няколко чаши и почти празна бутилка джин. — Ще ми трябва малко пластелин. Миналата седмица се търкаляше тук някъде. — Той започна да се рови в едно чекмедже на отрупаното писалище, което заемаше целия ъгъл на трапезарията, и се измъкна оттам с буца мазен пластелин. — Намерих малко!
— Какво се каниш да правиш?
— Ще ти покажа — Тийл се зае да къса сръчно малки парченца от пластелина и да ги овалва в големи, колкото грахово зърно топчета. С помощта на клечки за зъби той съедини четири топчета в квадрат. — Така! Това е квадрат.
— Много ясно.
— Още един като този, още четири клечки и получаваме куб. — Клечките сега бяха подредени като рамка на квадратна кутия, куб, чиито ъгли се крепяха от топчетата пластелин. — А сега ще направим още един куб, същият като първия и те двата ще представляват двете страни на тесеракта.
Бейли започна да му помага в овалването на малките топчета пластелин за втория куб, но допирът с покорната глина започна да го забавлява и той се залови да я мачка и моделира с пръсти.
— Погледни — рече той, като повдигна сътвореното, — една мъничка фигурка — красавицата Роуз Лий.
— Прилича повече на Гаргантюа, Роуз Лий трябва да те даде под съд. А сега внимавай. Разтваряш единия ъгъл на първия куб, съединяваш в ъгъла втория куб и след това затваряш ъгъла. После вземаш още осем клечки и свързваш косо дъното на първия куб към дъното на втория и по същия начин — горната стена на първия към горната стена на втория. — Докато говореше, той сръчно го направи.
— И какво трябва да представлява това? — запита подозрително Бейли.
— Това е тесеракт — осем куба образуват стените на един хиперкуб в четири измерения.
— На мен ми прилича повече на котешка люлка1. Във всеки случай ти разполагаш само с два куба. Къде са другите шест?
— Използвай въображението си, човече. Представи си горната стена на първия куб, свързана с горната стена на втория — това е куб номер три. След това двата квадрата на дъното, след това лицевите стени на всеки куб, задните стени, стените отляво и отдясно — осем куба. — Той ги показа.
— Аха, виждам ги. Но те все още не са кубове — те са, как се наричаха — призми. Те не са квадратни. Полегати са.
— Ти просто ги виждаш така, в перспектива. Ако на един лист начертаеш куб, страничните квадрати ще се получат скосени, нали така? Това е перспектива. Ако една фигура има четири измерения, но ти я погледнеш в три, тя, естествено, изглежда разкривена. Но въпреки всичко това са кубове.
— Може за теб да са кубове, братче, но на мен все пак ми изглеждат разкривени.
Тийл не обърна внимание на възраженията му и продължи:
— А сега си представи, че това е скелето на осемстайна къща — на приземния етаж има една стая — за работилница, битови нужди и гараж. На следващия етаж се разполагат шест стаи — всекидневна, трапезария, баня, спални и т.н. А горе на върха, напълно самостоятелен, се намира кабинетът ти. Ето! Как ти се струва?
— Струва ми се, че ваната виси от тавана на всекидневната. Тези стаи са се преплели като пипала на октопод.
— Само в перспектива. Само в перспектива. Ето сега ще ги наредя по друг начин, за да можеш да разбереш. — Този път Тийл направи куб от клечки за зъби, след това направи втори от половинки клечки и го постави точно в центъра на първия, като закрепи ъглите на малкия куб към големия куб с помощта на парченца от клечките. — И така — големият куб е приземният ти етаж, а малкият куб вътре е кабинетът ти на най-горния етаж. Шестте куба, които са свързани с тях, са стаите за живеене. Разбра ли?
Бейли огледа внимателно фигурата, после поклати глава.
— Все още не виждам нищо друго освен два куба — голям и малък. Тези другите шест фигури сега приличат на пресечени пирамиди вместо на призми, но все пак не са кубове.