Тя млъкна, защото отново заговори Саймс, обръщайки се този път към Момчето Ку, който единствен от останалите го виждаше.
— Прикривай ме. Дали Фини ще хареса това или не, аз все пак ще се опитам да се придвижа напред.
В този миг Фини се заля в такъв бесен лай, като никога преди, но след това лая премина в ужасен вой на убит от мъка пес. Едновременно с това се разнесе странен трясък, шум като от срутване и краткия, приглушен вик на Саймс. След това настъпи тишина, нарушавана от жалното квичене на кучето.
Момчето Ку погледна назад и каза:
— Паднал в яма.
Кеслер даде своя пистолет на Сами и изръмжа:
— Стой тук и пази тила ни.
Той, а след него и Молит, изпревариха останалите и изскочиха на завоя. На четири-пет ярда отпред, пътеката се пресичаше от зееща черна яма. На отсамната страна на ямата, покрай нейният ръб се мяташе Фини, издавайки непривични звуци: стонове, примесени с ръмжене. Очите му бяха почервенели, а козината настръхнала.
Молит захвърли мачетето, легна по корем и внимателно запълзя към неравния край на срутването.
— Дръж ме за краката, чуваш ли?
Внимателно, сантиметър по сантиметър се придвижи напред, като пътьом избута Фини встрани и достигна края на ямата. От тежестта му почвата поддаде и започна да се сипе. Погледна надолу и видя само непрогледна тъмнина.
— Еликс!
Никакъв отговор.
— Еликс!
Мълчание. Още по-силно:
— Еликс, жив ли си?!
Отново нищо, само слабо, непонятно почукване, носещо се от дълбочината. Молит напипа камък, хвърли го в ямата и бавно започна да брои. Имаше чувство, че времето едвам се влачи, докато най-после чу как камъкът падна на дъното. Почукването и шумоленето, идващи от долу, веднага се засилиха. Тези звуци предизвикаха у него асоциация за нещо огромно, облечено в хитинова броня. За гигантски рак.
— Може би, падайки, Еликс е загубил съзнание — обади се Кеслер, като здраво стискаше обувките на Молит на два ярда от ямата.
— Страхувам се, че нещата са по-зле.
— Дали е мъртъв?
— Надявам се.
— Да не си откачил? Как да разбирам: ти предпочиташ да е мъртъв?
— Ямата е страшно дълбока — отвърна Молит. — Това е капан. А на дъното му някакво чудовище чака улова си.
— Уверен ли си в това? — Кеслер едвам дишаше.
— Чувам го как шумоли.
— Аз също чува — потвърди Момчето Ку с невъзмутимо изражение на плоското си лице. — Тя прави „чук-чук“.
Кеслер издърпа назад Молит. Той стана и се отупа.
— За да се спуснем в ямата ще ни трябва много дълго въже.
Кеслер легна по корем на пътечката и каза:
— А сега ме дръж ти. — Запълзя напред и когато се надвеси над ямата изкрещя с цяло гърло надолу:
— Еликс! Еликс! Чуваш ли ме?
Зловещият мрак не даде никакъв отговор — от там се чуваха само звуци, характерни за движението на същество, облечено в броня. Пълзейки, Кеслер се върна назад, изправи се и избърса потта от челото си. Имаше вид на човек, сънуващ кошмари.
— Не можем да си тръгнем, без да се опитаме да направим поне нещо.
— Навързва стъбла и получава дълъг-дълъг въже — предложи Момчето Ку. — Моя иде долу.
— Ти не можеш да излезеш дори от хартиен чувал — озъби се Молит. — Ако някой ще се спуска, само аз ще го направя.
— Много тегло — решително възрази Момчето Ку, безстрашно гледайки широките космати гърди на Молит. — Твърде много.
— Прав е — каза Кеслер. — Ти си два пъти по-тежък от него. В тази преизподня трябва да се спусне най-лекият от нас.
— Значи моя — заяви Момчето Ку, обмисляйки тази възможност с вежливо безразличие.
Потресеният Кеслер бе на границата на отчаянието.
— Ако Еликс действително е загинал, командуването поемам аз — Кеслер се замисли за миг. — Но не съм напълно уверен, че Момчето Ку трябва да се спуска в тази яма.
— Защо — запита Молит.
— Може да доведе до още един нещастен случай. Освен това на дъното има някаква твар, срещу която няма да помогне мачетето. Той трябва да вземе и пистолет. Вече загубихме един. Той е там долу, заедно с Еликс. И ако изгубим и втория…
— Остава един единствен — подсказа Молит. — Този, който ти засега даде на Сами.
Кеслер объркано кимна.
— С един пистолет и без компас нашите и без това нищожни шансове да се доберем до станцията стават практически равни на нула.
— Компас има — каза Момчето Ку, като посочи прибора, за който ставаше дума. — Тя паднала около яма. Моя взел.
Видът на компаса успокои Кеслер до известна степен и той най-накрая взе решение:
— Рискът е благородно дело. Ще го спуснем в ямата с горящ факел, но само до такава дълбочина, която позволява да се разгледа дъното. А после ще преценим, дали можем да предприемем нещо.