— Какво искаш да кажеш?! — Тарамис скочи и застана лице в лице със сестра си. — Да не би да си мислиш, че като успя да измамиш няколко гвардейци и да омаеш неколцина придворни дами, имаш право да обсебиш Кауранския трон?! Не забравяй, че кралица на Кауран съм аз и като такава ще ти осигуря достойно за твоето положение място в кралския двор, но нищо повече…
В смеха на Саломе прозвучаха открити нотки на омраза.
— Колко си щедра, мила сестро! Но преди да ми намериш „подходящо“ място между поданиците си, позволи ми да те питам: знаеш ли чии войски са разположени в подножието на крепостните стени?
— Наемниците на Констанциус, Котския предводител на свободните братя — отвърна Тарамис.
— А какво търси тук, в Кауран, тази войска? — предеше като котка Саломе.
Кралицата усещаше някаква клопка, но се опита да отговори с привичното си спокойствие и достойнство:
— Констанциус поиска разрешение да мине покрай границите на Кауран на път за Туран. Като залог за добрите си намерения, сам дойде като заложник в кралския дворец. Това е гаранцията, че армията му ще се държи както подобава.
— Така така… А днес случайно да е идвал при теб, за да поиска ръката ти? Имаше ли такова нещо — кажи!
Тарамис я погледна подозрително:
— Откъде знаеш това?
Саломе с безразличие повдигна рамене:
— И ти, мила сестрице, отхвърли това предложение, нали?
— Естествено, че ще го отхвърля! — ядосано извика Тарамис. — Да не би да мислиш, че една Кауранска принцеса няма да отхвърли с отвръщение такова недостойно предложение?! Да се омъжа за човек, чиито ръце са изцапани с кръвта на безчет невинни хора, за един авантюрист, който трябваше да избяга от собствената си страна, за да не го осъдят на смърт за безбройните му злодеяния, извършени там! За главатаря на банда организирани разбойници и наемни убийци?! Никога не бих му позволила да доведе чернобрадите си дяволи в Кауран! Сега той е в пълния смисъл на думата затворник тук. Гвардейците ми го пазят в южната кула, а утре ще поискам бандата му да напусне Кауран. Самият той ще остане затворен, докато и последният наемник не премине границата. Предупредих го лично, че жестоко ще ми плати и за най-малкото насилие над моите поданици.
— Значи той бил затворен в южната кула, така ли? — с престорена изненада запита Саломе.
— Да, така казах. Защо?
Вместо отговор Саломе плесна няколко пъти с ръце и извика с глас, преливащ от ехидно задоволство:
— Соколе, кралицата ти дава аудиенция!
Един висок мъж прекрачи прага на украсените със златна резба врати. Като го видя, Тарамис извика от изненада и яд:
— Констанциус! Как се осмеляваш да влизаш в кралските покои?
— Както виждате — осмелих се, ваше величество! — отговори мъжът, като подигравателно се поклони.
Беше висок, енергичен и здрав като стомана мъж, с тънка талия и могъщи рамене. Притежаваше дивата красота на хищник. Лицето му беше загоряло от слънцето, а леко оредяващите над тясното му чело коси, приличаха на гарванови пера. Тъмните очи гледаха проницателно, а тънките мустаци подчертаваха жестоката безмилостна извивка на устните. Бе облечен в къса копринена риза и панталон, носещ следите на лагерния живот. Тоалетът му се допълваше от ботуши, изработени от гладка щавена кожа. Констанциус засукваше мустак и нагло оглеждаше кралицата.
В очите на Тарамис пропълзя страх. Не беше наивна, за да не разбере откъде идва невероятната дързост на мъжа пред нея. Извика:
— Ти си се побъркал! Наистина тук аз изглеждам безпомощна пред теб, но не забравяй, че в този замък ти си също толкова безпомощен, защото си обграден от моите гвардейци! Те ще те разкъсат на парчета, дори ако само си помислиш да ме докоснеш! Веднага напусни покоите ми, докато не е станало късно!
Констанциус и Саломе подигравателно се разсмяха. Накрая вещицата махна нетърпеливо с ръка:
— Достатъчно! Нека преминем към следващата сцена на тази чудесна комедия. Слушай, мила сестрице! Аз бях тази, която ти изпрати Констанциус и неговата войска. Когато реших да превзема трона на Кауран, се наложи да си намеря съюзници. От всички възможности аз се спрях на Сокола по една проста причина — той не притежава нито едно от онези качества, които хората наричат добри…
Констанциус саркастично се усмихна, направи дълбок поклон на Саломе и тихо изломоти:
— Много сте ласкава към мен, скъпа принцесо!
— Изпратих го в Кауран и веднага щом войниците му се разположиха под градските стени, аз се вмъкнах в града. Влязох през малката западна портичка. Глупаците, които я пазеха, си мислеха, че любимата им кралица тайно се връща от някое любовно приключение…