— Светият матриарх ще се срещне с теб след малко — обяви възрастният жрец, след което се поклони и се оттегли в една стая до входа.
Че скръсти ръце, пъхна ги в ръкавите на робата си и зачака.
Пулсиращата жлеза вече беше забавила ритъма си до този на сърцето му.
През прозорците, заобикалящи кръглото пространство, той забеляза Светия матриарх Сашийн, която стоеше отвън на балкона сред малка група жреци. Беше висока жена, облечена в нетипично обикновена бяла роба и загледана към тъмното небе на Ку’ос отвъд парапета, докато разговаряха помежду си с гласове, приглушени до шепот от дебелото стъкло.
Въглените пропукваха в каменната камина в средата на стаята. Димът беше засмукван от железния комин, който изчезваше в пода на спалните над него. До камината имаше още една карта на империята. Всъщност беше същата, която стоеше там и по времето на предишното му посещение — лист хартия с черно мастило, закачен върху дървен триножник. Върху него грубо с молив все още бяха отбелязани линии, обозначаващи движенията на флотите за предстоящото нашествие в мерсианските Свободни пристанища. Срещу този уютен кът в полукръг бяха подредени кожени кресла. На други места в стаята имаше още столове и дълги пейки, покрити с животински кожи, както и ниски маси с купи с плодове, горящ тамян или течни наркотици.
Стигнали са дотук — внезапно си помисли Че. — Дотук са стигнали рьошуните, когато са направили поредния си опит. Чак дотук, до Киркус, нейния син.
Струваше му се направо невероятно как рьошуните — единият от които според всички свидетели е бил чуждоземец — са преминали през същата тази стая в търсене на своята жертва, а след себе си са оставили пътека от мъртви и ранени, започваща още от най-долния етаж на Храма на шепотите. Съмняваше се, че дори и Шебек би стигнал дотук. Шебек беше неговият стар учител рьошун, който беше по-опитен от всички, с изключение на един.
Аш — каза си той с интуитивна убеденост. — Трябва да е бил Аш.
Но след това Че се замисли. Дали това изобщо беше възможно? Аш би трябвало да е вече шейсетгодишен, ако изобщо беше още жив. Дали би могъл да постигне нещо такова на тази възраст?
Който и да е бил, Че не можеше да не му се възхити. Винаги го бяха привличали дръзките и рисковани начинания и той усети как на лицето му се плъзна потайна усмивка. Никога не би си помислил, че точно армия от плъхове и трима рьошуни, твърдо решени да извършат своето отмъщение, ще успеят да проникнат в Храма на шепотите.
Неочаквано в гърдите му забълбука дълбок смях, който той успя да потисне едва след като прехапа бузата си отвътре, докато усещането не отмине. Че прочисти гърлото си и възвърна спокойствието си.
Картата върху триножника привлече вниманието му.
Това също беше рисковано начинание — ни повече, ни по-малко нападение на Кхос откъм морето.
Че отново хвърли поглед през прозорците към групата жреци, след това неусетно се приближи до картата, за да я разгледа по-отблизо.
Откакто я беше видял миналия път, по нея бяха добавени още неща, макар че основните подробности си оставаха същите. Две стрелки минаваха на югоизток през морето Мидерес към планините, преминаващи по дължината на островите на Свободните пристанища — две диверсионни флоти, които бяха отплавали миналата седмица, за да нападнат флотите на Свободните пристанища с надеждата да подмамят ескадрите, защитаващи Кхос, далеч от него. До тях с тънък молив бяха надраскани големината на флотите, времето за пътуване и други бележки. Имаше въпросителни знаци в изобилие.
Трета стрелка тръгваше от столицата Ку’ос, бележейки морски курс до далечния източен остров Лагос, а край нея бяха записани още числа и въпросителни. След това от Лагос започваше четвърта стрелка, която стигаше до Кхос — Първа експедиционна армия и нахлуването в самия Кхос. Потънал в изучаването на тези подробности, Че внезапно се стресна, осъзнавайки, че не е сам в стаята.
Той хвърли поглед към креслото, което беше толкова дълбоко, че не беше забелязал човека, който седеше в него — Кира, майката на Светия матриарх на Ман. Дъртата вещица сякаш спеше, сбръчканите й ръце бяха скръстени върху белия плат на робата й. Че изпусна въздуха в гърдите си и погледна по-отблизо. Тънките ивици на очите й проблясваха под клепачите.