— Разбирам — отвърна тя с безгрижен тон, може би развеселена от идеята за съществуването на такива принципи. — Бушрали ми каза горе-долу същото. Исках да го чуя и от теб — човек, който е живял сред тях и е бил един от тях.
Че не можа да се сдържи и извърна поглед за момент, макар да знаеше, че това би издало внезапното неудобство, което изпитваше. Почти подскочи, когато усети ръката й да го гали по крака. Че срещна тъмношоколадовите очи на матриарха и този път видя в тях нещо различно — нежност.
Сашийн се усмихна.
— Гуанаро! — извика тя към другия край на стаята. — Стана ли вече време за закуска?
Възрастният жрец, който се грижеше за желанията й, се появи от страничната стая до вратата. Той кимна и влезе обратно вътре. Че го чу да издава резки заповеди, последвани от тракане по дъски за рязане и тропането от отварянето и затварянето на вратички на шкафове.
— Може би малко пясъчни скариди в масло! — извика тя след него.
Сашийн се облегна назад, загледана в огъня на камината пред тях. Ръката й неспокойно гладеше облицованата в кожа облегалка на пейката.
— Още не съм ти благодарила — разнесе се тихият й глас.
— Матриарх?
— Направи ни голяма услуга, като ни отведе до дома на рьошуните. Доказа на мен и на ордена своята лоялност. Ето защо пожелах ти да си моят личен дипломат в този… — тя махна с ръка към картата — наш план. Разбираш ли това?
Че кимна с глава и видя, че тя се обърна да го погледне.
— Отивам на война в едно от най-рискованите начинания, които някога сме опитвали. След като напусна това светилище, ще съм също толкова уязвима, колкото и всеки друг. Не само за враговете си, но и за своите хора — например генерал Романо. Стига да му се удаде и най-малката възможност, той би ми извадил очите. И така — тя се усмихна отново със скована мимолетна усмивка, сякаш се готвеше да признае нещо, — ще имам нужда от хора, на които мога да поверя живота си, за които ще съм сигурна, че ще следват заповедите ми, и които без скрупули ще си свършат работата.
— Разбирам — отвърна Че.
Отговорът му сякаш не я задоволи напълно. Сашийн се обърна, за да си вземе пръчка хазии от масата до пейката.
— Вече дадох общата заповед. Вдругиден сутринта отплаваме с флотата за Лагос, за да се присъединим там към Шеста армия.
Че почувства как гърдите му се изпълват с лекия трепет на очакването. За момент я погледна със студените очи на убиец и чу отново в съзнанието си дрезгавия глас на единия от началниците си, който му казваше какво трябва да стори, ако матриархът покаже слабост или ако възникне опасност да бъде пленена по време на кампанията.
— Тогава ще пропуснете Аугере — отбеляза той.
— Да — потвърди Сашийн и се заоглежда за кибрит. — Ще пропусна всички онези часове на досадно парадиране пред робите.
Че се надигна с плавно движение и се отправи към огъня, усещайки с гърба си очите й, които го следяха. Запали един от папурите, които стояха в глинена делва върху камината, и поднесе горящия му край на Сашийн, която го наблюдаваше развеселено и с интерес.
Тя хвана ръката му, за да задържи неподвижен върха на папура. Сетне вдигна подчертаните си с черна линия очи и срещна неговите. Устните й нежно се свиха около края на пръчката хазии. Той усети трептене в бедрата и слабините си.
Спри, глупако! Знаеш каква е тя. Използва женския си чар върху онези, на които й се налага да разчита.
Той седна отново сред облака дим от хазии, а Сашийн се обърна към вратата на страничната стая, вероятно привлечена от миризмата на пържено масло.
— Гладен ли си? — поинтересува се тя. — Не те попитах.
Мисълта да се храни с нея тук, в тази зала на върха на света, го изпълни с внезапно смущение.
— Не, благодаря. Вече съм ял.
Сашийн задържа погледа си върху него, изучавайки го. Погледна към голия си крак и след това отново към лицето му. Ръката й върху облегалката на пейката спря да се движи. Тя леко потупа кожата няколко пъти.
— Сигурна съм, че си чул, че най-сетне приключихме с Лушън. Елашите го отвлякоха от двора на принц Сънийд в Та’иф.
— Да, чух за това.
Тя се изправи и робата й тихо изшумоля, когато прекоси килима и се отправи към друга маса, по-близо до огъня. Върху нея стоеше самотен голям стъклен буркан, напълнен почти догоре с бяла течност. Когато тя внимателно разви капака, разнесе се звук от стържене на стъкло върху стъкло. Сашийн нави десния си ръкав до лакътя, наведе се напред и помириса течността вътре.