— Кралско мляко — каза тя, без да сваля очи от буркана.
Че примигна. Той никога преди не беше виждал млякото, само беше чувал за съществуването му — това бяха екскретите на кралица Крий от земята на Великата тишина, прочути със способността си да вдъхват жизненост.
Само този буркан струваше колкото цялото богатство на малко кралство. Дори от тук той усещаше мириса на течността през сладкото ухание на пърженото масло и пясъчните скариди. Миризмата беше неприятна, подобна на жлъчка. Сашийн внимателно потопи ръката си в бялата течност вътре. Тя хвана нещо и започна да го дърпа — шепа сплъстена коса.
Скалп — помисли си Че. Но след него се появи и останалото — чело, две затворени очи, нос, уста, изкривена в гримаса, брадичка, от която се стичаха капки, грубо оформена шия. Тя вдигна странното нещо над буркана, докато бялата течност се стичаше подобна на живак по отсечената глава и нейната ръка.
Когато млякото се стече надолу, Че видя, че главата принадлежи на мъж на средна възраст. Тъмната му коса сивееше на слепоочията. Имаше широка пълна уста, дълъг нос, изпъкнали скули и вежди. Когато и последната капка се стече от главата, Сашийн я вдигна над масата и постави неравно отсечения й врат върху тъмната тикова повърхност. Лицето трепна от болка или изненада. Че застина неподвижно на мястото, където седеше, и втренчи широко отворените си очи върху нещото пред себе си. Матриархът се отдръпна от главата, когато очите й трепнаха и се отвориха, след което примигнаха, за да виждат по-добре. Бяха измъчени и налети с кръв. Докато млякото още се стичаше от ъгълчетата на устата, те видяха Сашийн и в тях се появи гняв.
— Здравей, Лушън — каза тя на нещото.
Главата затвори устата си, сякаш за да преглътне поетия въздух.
— Сашийн — изграка мъжът със странен влажен глас, сякаш почти се оригваше.
Очите на Че се стрелнаха към матриарха и после се върнаха на главата. Това действително беше Лушън. Някогашният знаменит любовник и генерал на Сашийн, един от първите лагоски благородници, присъединили се към редиците на Ман, когато островът падна под ударите на империята, но впоследствие той я предаде, като оглави бунта на Лагос за възвръщане на независимостта му. Че беше видял с очите си разсеченото му на четири части тяло да виси на Площада на свободата, охранявано от войници, които пропъждаха гладните гарвани. Той беше решил, че мъжът е мъртъв. Изглежда обаче, Сашийн имаше други планове за бившия си любовник.
Светият матриарх обърна гръб на главата. Тя се усмихна на Че и в очите й внезапно проблесна дяволитост.
Сашийн вдигна дясната си ръка към устата си и облиза пръстите си един по един. Още докато го правеше, Че забеляза, че кожата й поруменя от нахлулата кръв, очите й се разшириха още повече. Накрая тя лакомо облиза устните си.
— В целия свят няма нищо, подобно на това — задъхано каза тя и направи една крачка към Че, жадна за нещо.
Младият дипломат отново потисна нелепото си желание да се разсмее. То само нарасна, когато тя се наведе към него, и се превърна в остра болка в гърдите, след като тя сложи ръка върху бузата му и силно притисна устните си към неговите. Езикът й се стрелна, за да ги раздели. Че си помисли, че беше толкова лесно да я убие, точно тук и сега, ако устата му беше още намазана с отрова.
Вкусът на кралското мляко не приличаше на нищо друго, което някога беше опитвал. Не беше сладък, нито кисел, нито пък горчив или солен. Езикът му започна да щипе и след това да изтръпва, докато Сашийн продължаваше да го целува.
— Курва — разнесе се странният оригващ се глас на Лушън зад нея.
И тогава вълната заля Че като огнен дъх, бликнал по вените на тялото му. Тя мигновено изтръгна умората от него. Кръвта му сякаш закипя, пулсирайки в него, и той беше завладян от усещане за безтегловност, което го изпълни със светлина, въздух и първите истински проблясъци на похот.
Сашийн се отдръпна със стон и погледна многозначително към слабините му. Тя се завъртя с доволна усмивка.
Той широко отвори уста, почти загубил усещането за самия себе си, и се отпусна назад на пейката, сякаш падаше.