Стига да можех да си позволя да почивам — помисли си Крийд.
Трябваше да организира отбраната, преди манианците да започнат да се придвижват отново. Тъй като бяха пристигнали твърде късно, за да спасят Туме, резервите от Ал-Кхос се бяха окопали на север от Къкрещото езеро, в началото на Сък, с надеждата да удържат набезите на врага отвъд техните редици. Основните имперски сили обаче щяха да се насочат на юг, към Бар-Кхос. Вероятно щяха да искат да избегнат преградата на Уиндръш, което означаваше, че щяха да дойдат тук, в Джунос Фери. И това щеше да стане скоро.
Междувременно отбраната на Щита трябваше да бъде подсилена с всички хора, които можеха да отделят.
Освен това трябваше да се справи и с Мичине.
Крийд усети как настръхва само при мисълта за боядисаните благородници. Заради непрекъснатото им шикалкавене беше изгубил Туме и много доблестни бойци. Най-малкото виновни за това бяха принципарият на Ал-Кхос и без съмнение брат му Синезе, министърът на отбраната, който наскоро толкова се беше вбесил от властта, която военното положение даваше на Крийд.
Каза си, че първо ще започне с тях. Сега имаше правомощията да арестува всеки в Кхос по обвинение в измяна. Можеше да влезе в покоите на министъра на отбраната с взвод стражи и да го изведе от там насила, ако се наложи. Останалите можеха да се гневят колкото си искат, докато високопоставеният им събрат гние в килията, а срещу него, брат му и всеки друг, замесен в забавянето на пристигането на резервите на Ал-Кхос, бъдат повдигнати обвинения.
Знаеше, че е настъпил моментът за разплата.
Сърцето му биеше бързо. Усети как тялото му се стяга, както предишната вечер.
Не мисли за това — каза си той и издиша продължително. — Възползвай се от миговете на спокойствие, докато още можеш. Те са прави и ти го знаеш. Твърде много се напрягаш.
Беше истина и той понякога трябваше да си го напомня — да не забравя, че все пак е просто човек.
Някога би му се сторило странно да си напомня подобно нещо. Но не и сега. В края на краищата Крийд беше знаменитият лорд-протектор на Кхос, мъж, силен като мечка, генералът, който близо десетилетие стоеше от двете страни на Лансуей и се сражаваше с манианците за всяка педя земя. Как можеше да не се поддаде и да не повярва в своята все по-голяма репутация, когато всеки, когото срещнеше на улицата, се отнасяше към него със страхопочитание и очакваше, че той никога няма да сведе глава, и така успокояваше собствените си страхове. Крийд се държеше като стар воин и крал, защото се чувстваше такъв.
Въпреки това в крайна сметка зад целия този войнствен блясък той все още беше Марсалас Крийд от Високия Тел, а всичко останало беше илюзия. Беше застаряващ мъж, който боядисваше косата си, за да поддържа черния й блясък, който рядко се съмняваше в решенията си само защото алтернативата беше всичко да се разпадне и който толкова силно скърцаше със зъби, докато спеше, че беше принуден да си слага в устата такова дъвка, за да ги запази.
Ако той беше техният спасител, то това бе така единствено защото го биваше в онова, което прави.
За момент почувства присъствието на духа на стария Фориас, който го гледаше отгоре — предишния лорд-протектор на Кхос, онзи стар Мичине, който беше дрънкал глупости и се беше разтакавал, докато манианците постепенно не превзеха Щита. Фориас беше умрял в съня си, отровен с бавно действаща отрова от агент на Избраните.
Беше за твое добро — каза той на мъжа сега. — Как иначе можехме да спасим града?
Крийд усещаше мълчаливото обвинение срещу него. Той сви рамене, сякаш ставаше въпрос за спор, който никога не може да бъде решен.
Отново плисна вода от реката по широките си гърди, отмивайки мръсотията от кожата си в мистичната Чилос. Тази сутрин беше решил просто да живее и да се наслаждава на миговете от деня. Отпусна се по гръб в реката и плува така известно време, с поглед, вперен в облаците и небето отгоре. До ушите му достигаха звуците на далечен смях.
Внезапно стържене на ботуши по камъка го накара да обърне главата си, която едва се подаваше над повърхността. На брега с мрачно изражение стоеше Халахан.
— Какво има? — въздъхна Крийд.
— Спешно съобщение от Бар-Кхос, от генерал Тансерине. Реших, че ще искаш да го чуеш веднага.
Крийд усети, че ръцете му изтръпват — предчувстваше, че вестите няма да са добри.
С мъка се изправи и усети как калта се просмуква между пръстите на краката му.