В този момент те изглеждаха на Аш като най-щастливите хора на света.
Щитът се виждаше горе над скупчването на Всички глупаци. Лансуей, върху който беше изграден, се простираше през водата и изчезваше в мъгливия мрак. От продължаващата там атака не се виждаше много — само стълбове дим, издигащи се от най-външната стена, и от време на време проблясващи изстрели. Сцената беше тиха. Морският бриз отнасяше звуците до друго място в града.
Той продължи напред и стигна до оживено кръстовище, заобиколено от странноприемници и складове. Тук имаше черен уличен пазар. Луксозни карети се опитваха да си проправят път през тълпите, които се състояха най-вече от улични продавачи, нагли проститутки и от време на време някоя банда улични хлапаци. Пред него се издигаше стръмен хълм, който водеше към озеленени улици и високи имения от мрамор, обградени от огради с шипове — това беше кварталът на Мичине и на богаташите, в чиито вени не течеше благородническа кръв. Рьошунът си припомни, че там, горе, се намира и Събранието на съвета.
Не виждаше кой знае какъв смисъл да тръгне по този път и продължи покрай морето. Пътят се виеше в подножието на хълма. След поредица от шумни кръчми и евтини пансиони се превърна в пътека от дъски, а пред хълма от лявата му страна се появиха стръмни варовикови скали.
Бреговата линия тук беше тясна, брулена от вятъра, ивица между варовиковите скали и морето. Сред локвите застояла вода, в които цопваха дъждовните капки, се издигаха колиби. Аш криволичеше между тях и от време на време настъпваше някой рак или водорасли. Паянтовите жилища бяха издигнати върху високи купчини плоски дялани камъни и много от тях бяха свързани с дъски.
Беше чувал за този квартал при предишните си посещения в града, но никога досега не беше идвал тук. Жителите на града го наричаха Плитчините, защото приливите го наводняваха по време на буря. Говореше се, че това е най-бедният квартал в Бар-Кхос — мястото, където се озоваваха хората, паднали възможно най-ниско. Много безпарични моряци идваха тук и чакаха новини за кораби, които наемат хора. Имаха си свое име за това място.
Наричаха го „град Трюмна вода“.
Аш се усмихна печално и се замисли колко много ирония има в живота му.
Мястото вонеше на открита канализация и гниеща риба. Като внимателно пристъпваше между скалите, той дръзна да опъне врат, за да погледне към самия им връх. Морски птици кръжаха в издигащите се въздушни потоци край вилите на Мичине, където над ронливите ръбове на варовика бяха надвиснали овощни градини. Там, горе, някога бяха живели крале. В продължение на хиляда години те обитавали Бледия палат заедно със семействата и придворните си и управлявали целия Кхос.
Аш се подхлъзна на нещо под петата си и успя да се хване точно навреме. Погледна надолу и видя под тока си смачкана кафява киселица, паднала от едно от високите надвиснали дървета на овощните градини. Внезапен порив на вятъра запрати дъжда в лицето му. Възрастният мъж потрепери. Той се насочи към предната част на стръмните скали, където скалистият бряг се издигаше рязко и колибите бяха скупчени по-нагъсто от онези долу. Дъсчените пътеки, които се виеха между малките окаяни жилища, се опираха една в друга и продължаваха нагоре по склоновете чак до отвесната част на скалите. В самите скали, във вдлъбнатини във варовика, които изглеждаха недостижими, бяха накацали постройки. Високо над тях бяха издълбани пещери, свързани със стълби и люлеещи се въжета.
Пое нагоре по пътеката, която се изкачваше и спускаше между колибите и спорадичните двуетажни постройки. Жени простираха дрехи да съхнат под навеси от насмолен брезент. Главите и раменете им бяха увити в шалове, лицата им бяха поруменели от вятъра. В колибите плачеха бебета. Уличните деца гонеха кучета, скачаха на въже, като пееха странни стихчета, или пък мъкнеха издути мехове с вода нагоре по склона. Забеляза, че мъжете като че ли са по-малко от жените. Болката в главата му вече се връщаше, въпреки че устата му бе натъпкана с листа. Пред очите му се стелеше мъгла и той замига бързо в опит да я разсее. Взе още листа дулче и остана неподвижен известно време, докато зрението му не се прочисти малко. Въпреки това болката пулсираше в челото му с всеки удар на сърцето. От нея започна да му се гади.