Аш изпусна въздуха от дробовете си. Той махна с ръка и си проби път, за да се отдалечи от сергията, преди да е избухнал. Тръгна обратно по пътя, по който беше дошъл, но видя, че към него вървят двама войници. Затова зави и тръгна към другия изход в противоположния край на пазара. Сега единственото, което му се искаше, бе да се върне на уединения си покрив, където можеше да се наслади на закуската си сам.
— Кен-даи! — разнесе се вик, който го накара да се закове на място. — Хо, кен-даи!
Аш бързо се обърна и мигновено забеляза между движещите се глави, само на дузина крачки разстояние, едно тъмно лице — мъж от Хоншу като него самия.
Мъжът гледаше надолу към него от стол носилка, носен от двама мускулести роби. Беше поднесъл към ноздрите си напоена с благовония кърпичка, която приличаше на бяло цвете. Когато очите им се срещнаха, мъжът вдигна ръка за поздрав. Аш се огледа и придърпа шала по-високо над носа си, наблюдавайки как мъжът се спусна на земята. Двамата му защитени с брони телохранители вече разчистваха пътя му, като блъскаха хората встрани.
— Кен-даи! — възкликна отново мъжът на родния им Хоншу, докато един от носачите му отваряше чадър, който да държи над главата му.
Аш отвърна с кратко кимване.
— Постъпваш мъдро, като се движиш по този начин. В града бяха арестувани мнозина от нашите за разпит — каза мъжът.
Аш не отвърна нищо и за момент настъпи неловко мълчание. Непознатият беше горе-долу на възрастта на Аш и беше облечен във фина роба от коприна от Хоншу. Беше леко пълен и Аш нямаше как да не забележи множеството проблясващи златни пръстени с диаманти по пръстите му. Вероятно беше търговец на коприна, доведен отдавна в Мидерес от копринените ветрове. Или може би дори беше политически изгнаник като него самия.
— Какво става в старата родина? — попита търговецът с явната надежда, че Аш може да знае нещо.
— Не бих могъл да кажа — призна Аш. — Минаха много години, откакто за последно бях там.
— Да, такова пътуване се предприема веднъж в живота — кимна с разбиране мъжът. — Не мога да си представя как тези моряци го правят отново и отново, рискувайки живота си.
Той помириса въздуха под чадъра, от който капеше вода, и допря отново кърпичката до носа си. Когато го стори, Аш зърна татуировката на лявата му китка — кръг с око в него.
— Бил си в Народната армия? — изстреля той.
Търговецът видя накъде е насочен погледът му и свали ръка, сякаш почувствал се гузен от нещо.
— И какво от това?
Аш погледна скъпите му дрехи, бижутата, които носеше, роба, държащ чадъра с провиснала от дъжда коса, другия носач, който още стоеше зад носилката със сведени очи, и накрая двамата въоръжени главорези, на които мъжът плащаше, за да изпълняват заповедите му.
— Много ниско си паднал — провлечено каза Аш.
Веждите на мъжа се повдигнаха изненадано, след което се смръщиха гневно. Той погледна към единия от пазачите си.
— Хванете го! — ядосано нареди той.
Аш обаче вече си беше тръгнал, пробивайки си път през тълпата по посока на изхода.
— Върнете го обратно тук! — чу да крещи мъжът.
Аш се втурна през едно празно пространство между сергиите. Чантата с хляба се люлееше в ръката му и хората го ругаеха зад гърба му.
Наближи изхода, забави ход и спря напълно, когато видя, че пътят му е препречен от пропускателен пункт — редица от турникети в клетки с процепи за четвърт марвел. Мъчеше се да извади кесията си, когато единият телохранител се опита да го сграбчи през решетката, зад която се намираше. Не успя обаче да го хване и разтърси решетката с гневно безсилие.
Вторият телохранител влезе в съседната клетка и също започна да рови за монета из дрехите си с едната ръка, докато се опитваше да промуши другата през решетката, за да докопа качулката на Аш.
Аш пусна цял марвел в процепа и не се изненада особено, когато той бе приет, след което се освободи от хватката на мъжа, блъсна турникета и излезе на Серпентината зад него.
Докъдето стигаше погледът, проходът беше изпълнен с виещи се процесии от поклонници в червени роби. В другия край на пътя се намираше старият квартал с лъкатушните си улички и наклонени каменни сгради. Аш се втурна през процесията, промъквайки се между поклонниците, за да премине от другата страна. Мярна мъже и жени, които яростно шибаха окървавените си гърбове и гърди. Други напяваха със забодени в бузите шишове. Лицата им бяха вдигнати нагоре в екстаз.