Той премина през тях и се озова в началото на тясна уличка, а двамата телохранители се появиха зад него.
— Махайте се! — изрева той и се затича.
Стрелна се покрай местните хора и поклонниците пришълци, които се пазаряха с уличниците и търговците на разни дрънкулки. Опита се да се скрие в лабиринта от галерии и малки площади, които бяха сърцето на стария квартал.
Онези момчета бяха бързи. Въпреки ботушите и кожените си брони те не изоставаха от него и стъпките им отекваха по плочките на галерията, докато го следваха един след друг. Раменете им закачаха стените, а звукът от дишането им подсказваше, че могат да продължат да тичат така цял ден.
Аш се зачуди дали би могъл да се движи малко по-бързо, но в следващия момент видя, че галерията се разширява пред него, и така се откри по-добра възможност.
Бръкна под наметалото си за меча и го извади в мига, в който излезе от уличката.
Направи още две крачки, след което спря и се завъртя на пръстите на единия си крак, протягайки другия напред, така че застана ниско разкрачен, с насочен пред себе си меч.
В последния момент той леко помръдна върха на меча си и първият телохранител налетя на острието с такава сила, че Аш бе принуден да отстъпи крачка назад. И двамата изпъшкаха и след миг и вторият телохранител се притисна в първия и в острието, което стърчеше от гърба му.
Аш се изправи, като продължаваше да държи меча. Двамата мъже бяха разкривили лица, облети в пот, и се мъчеха да се освободят, докато Аш оглеждаше раните им. Първият телохранител погледна към него и след това към острието, забито в тялото му.
— Нарочно не се прицелих в жизненоважни органи — каза той на двамата. — Пазете раните от замърсяване и ще оживеете.
Без предупреждение той измъкна меча. Двамата се отпуснаха на колене, притиснали ръце към раните си. Хората наблизо наблюдаваха смаяни случващото се.
Аш почисти кръвта по острието в гърба на единия, след което вдигна торбата си и се отдалечи.
Че крачеше към дома леко и нехайно. Все още усещаше вкуса на кралското мляко върху върха на езика си, а тялото му трепереше от концентрирана енергия.
Новият му и скъп апартамент се намираше в южната част на Храмовия квартал, която заобикаляше Храма на шепотите и където над именията на жреците, блоковете с апартаменти и богато украсените сгради за забавления стърчаха по-малки небесни кули. Той вървеше под неспирния дъжд и слушаше песента на птиците в парковете и градините по покривите, като в приповдигнатото си настроение се чудеше дали те не празнуват завръщането на живота по градските улици, тъй като днес, в първия ден от Аугере, във въздуха витаеше вълнение. По улиците децата наблюдаваха как поклонниците в червени роби крачат и припяват в процесии, зяпаха с широко отворени очи многобройните раси на империята, привлечени тук в несметна численост за петдесетата годишнина от идването на власт на манианците.
Мустакана беше вече в апартамента му и разтребваше методично стаите. За момент Че усети прилив на нежност, когато видя жената. Само за няколко седмици тя се беше превърнала в добре дошъл елемент на стабилност в иначе разпиления му живот.
— Утре сутрин заминавам — обяви той на робинята си, макар че тя не можеше да го чуе, тъй като беше оглушала от сипаното в ушите й нагорещено олио след залавянето.
— Мустакана — махна й той, за да привлече вниманието й, — няма нужда да правиш това сега.
Но жената продължаваше да полира лавиците, без да го забелязва.
Той погледна към плочата за писане, която висеше на гърдите й и се полюшваше заедно с вързаното на канап парче тебешир, когато тя се навеждаше.
Досега той отказваше да използва плочата, за да общува с жената, най-вече защото самата Мустакана не я използваше. Сякаш предпочиташе да я остави да виси безполезно на гърдите й като обвинение за всичко, което й бяха сторили. Вместо това той предпочиташе да говори с нея и да упорства с надеждата, че все пак помежду им е възможно някакво общуване.
А и му харесваше да чува думите, изречени в обичайната тишина на апартамента, макар те да бяха само неговите.
Че влезе в спалнята и се втренчи в двойното легло с тъмночервената му копринена кувертюра, подбрана с вкус така, че да си отива с бледозлатистите тапети. Той осъзна, че в себе си има все още твърде много енергия от кралското мляко и от събитията през предната вечер, за да може да заспи. Затова свали робата си и я замени с широка туника, панталони и чифт обувки от мека кожа, които завърза здраво.