— Германският агент като заместник може да поиска вашето преследвание, а ако вий бъркате на политиката на правителството, то може да ви прати и зад граница, ако вий не сте български поданик.
— Аз съм турски поданик — произнесе с дълбока въздишка бедният нещастник и след няколко минути напусна стаята ми с извинение и благодарност, че съм се отнесъл със съчувствие към нещастието му.
Какъв беше този человек — дали такъв, за какъвто ми се препоръча, или не — аз не зная, но ако е истина туй, което той ми разказа, чудя се какво да мисля за България. Господи Боже мой, неужели няма да се даде край на тия проклети варварски жестокости.
Господин Стоилов, във вашите участъци бият, известно ли ви е това?
Господин Гешев, говорят, че и днес бият в участъците, вярно ли е това?
Господин Вазов, кажете на вашите приятели да запретят биението из участъците. Стига, Боже мой.
Господин Михайловски, помогнете и вий, сега сте на власт.
Господа депутати, кажете на министрите да изхвърлят всичката варварска сволоч, която бие из участъците.
Спомнете си за участта на Стамболова и неговите другари!
гр. София, 18 ноемврий 1895 г.