Бейли протегна ръка и го разтърси.
— Събуди се! Какви щуротии говориш за четвъртото измерение? Времето е четвъртото измерение, а в него не можеш да забиеш гвоздей!
Тийл сви рамене и се дръпна.
— Така е, така е. Времето е четвъртото измерение, обаче аз говоря за четвъртото пространствено измерение, измерение като дължината, ширината и дебелината. То ще бъде ненадминато по отношение на икономисани материали и разпределение. Да не говорим колко ще се спести от площта на основата. Може да се построи осемстайна къща върху площта, която обикновено се заема от едностайна къщичка. Нещо като тесеракт.
— Какво е тесерактът?
— Не си ли ходил на училище? Тесерактът представлява хиперкуб, фигура с квадратни страни, която има четири измерения, така както кубът има три, а квадратът — две. Чакай, ще ти покажа!
И Тийл изтича до кухнята на своя апартамент, откъдето донесе кутия клечки за зъби, изсипа съдържанието й върху масата, като небрежно отмести настрани чашите и почти празната бутилка холандска хвойнова ракия.
— Ще ми трябва и нещо като пластилин. Миналата седмица се въргаляше някъде тук. — И Тийл взе да рови из чекмеджето на затрупаното с книжа бюро, което бе смсстено в единия ъгъл на трапезарията. Завърна се с топка глина. — Намерих малко.
— Какво се каниш да правиш?
— Ще разбереш.
Тийл бързо взе да къса малки парченца глина от топката и ги оваля, докато станаха колкото грахови зърна. В четири от тях заби клечки и ги съедини в квадрат.
— Ето! Стана квадрат!
— Вижда се.
— Още един квадрат с още четири клечки и ще направим куб.
Сега Тийл нареди клечките във формата на кутия с равни квадратни стени. Получи се куб. Топченцата глина го свързваха в краищата.
— А сега ще направим куб също като първия и двата куба ще представляват стените на тесеракта.
Бейли се залови да му помага в правенето на топченцата, но се разсея от допира до лепкавата послушна глина и взе да я мачка и оформя.
— Погледни! — рече той на Тийл, като вдигна да му покаже малката фигурка, резултат от усилията му. — Циганката Роуз Ли.
— Роуз Ли би трябвало да те осъди, защото това прилича повече на Гаргантюа. А сега внимавай. Разваляш единия връх на първия куб, свързваш втория куб в единия ъгъл и правиш нов връх. После вземаш още осем клечки за зъби и съединяваш под ъгъл долната основа на първия куб с долната основа на втория, след което съединяваш по същия начин и горните им основи. — И Тийл бързо направи всичко това, докато говореше.
— И какво се предполага, че се е получило? — подозрително го попита Бейли.
— Това е тесеракт, осем куба, представляващи страните на хиперкуб с четири измерения.
— Повече ми, прилича на конци за „прехващане“3. Пък и тук има само два куба. Къде са останалите шест?
— Използувай въображението си, човече! Разгледай горната основа на първия куб по отношение на горната основа на втория — това е куб номер три. После виж двата квадрата на долните основи, после лицевите страни и задните страни на кубовете, после десните и левите страни. Стават осем куба. — И Тийл му ги посочи.
— Да, сега виждам. Но това все пак не са кубове, а… как се казваше? Призми. Не са под прав ъгъл, а са наклонени.
— Виждаш ги така заради перспективата. Ако начертаеш куб върху лист хартия, страничните квадрати ще бъдат проектирани под ъгъл, нали? Това е заради перспективата. Когато човек гледа в триизмерни условия фигура с четири измерения, естествено е фигурата да изглежда крива. Но кубовете са си кубове.
— За тебе може и да е така, братко, но за мене те си остават криви.
Тийл пренебрегна възраженията му и продължи:
— А сега погледни на всичко това като на пространствен модел на къща с осем помещения. На приземния етаж — едно помещение. За работилница, склад и гараж. От него се отива към шест помещения на следващия етаж: всекидневна, трапезария, баня, спални и така нататък. А най-горе, съвсем изолиран и с прозорци на четирите страни, е твоят кабинет. Е, как ти харесва?
— Изглежда ми като че банята виси от тавана на всекидневната. Тия стаи са се преплели една в друга като пипала на октопод.
— Само заради перспективата, само заради нея. Чакай, ще го направя по друг начин, за да го схванеш.
Този път Тийл направи първия куб от цели кибритени клечки, след което направи втория от счупени на две клечки и го разположи точно в средата на първия, като свързва върховете им с къси парченца клечки.
— Ето! Големият куб е приземният етаж, а малкият куб вътре в него е кабинетът ти на най-горния етаж. Шестте куба, които са помежду, представляват останалите помещения. Ясно ли ти е?