Преди да стигнат до половината на втората бутилка, чекът беше подписан.
Всичко се върши бързо в Южна Калифорния. Времето за построяване на обикновени къщи обикновено е месец. Под безпристрастния надзор на Тийл къщата тесеракт главозамайващо бързо се устреми към небето не за седмици, а за дни, и кръстовидният й втори етаж стърчеше в четирите посоки на света. В началото Тийл имаше известни затруднения с инспекторите заради четирите издадени навън стаи, но като използува здрави подпори и смаза с малко пари машината, Тийл успя да убеди инспекторите, че конструкцията ще бъде устойчива.
В деня, когато семейство Бейли се завърна, Тийл според предварителната уговорка спря колата си пред жилището им. Реши да натисне клаксона, който издаваше два тона. Бейли надзърна от входната врата.
— Защо не използува звънеца? — попита той.
— За да не губим време — весело отвърна Тийл. — Аз съм човек на действието. Готова ли е госпожа Бейли? А, ето я и нея! Добре дошли у дома, добре дошли! Влизайте в колата, очаква ви изненада.
— Нали познаваш Тийл, мила? — каза Бейли, почувствувал се малко неловко.
Госпожа Бейли навири нос.
— Познавам го. Ще отидем с нашата кола, Хомър!
— Разбира се, мила.
— Добра идея — съгласи се Тийл. — По-мощна е от моята, значи ще стигнем по-бързо. Аз ще карам, защото не знаете пътя.
И той взе ключовете от Бейли, седна в колата и запали мотора, преди госпожа Бейли да предприеме ново нападение.
— Не се притеснявайте как шофирам — взе той да успокоява госпожа Бейли, като се извърна назад, докато мощният автомобил профуча по авенюто и зави по булевард „Сънсет“. — Всичко е въпрос на сила и контрол, един динамичен процес, а в тия неща аз съм като риба във вода. Никога не съм правил сериозна катастрофа.
— А когато я направите, няма да имате възможност за друга — каза язвително госпожа Бейли. — Моля ви, не може ли да не гледате назад, а да следите пътя?
Тийл се опита да й обясни, че транспортната обстановка не е нещо, което се следи с поглед, а представлява интуитивно интегриране на посоки и вероятности, но Бейли го прекъсна.
— Къде се намира къщата, Куинтъс? — попита той.
— Каква къща? — намеси се госпожа Бейли, обзета от подозрение. — За каква къща говори той, Хомър? Да не си забъркал нещо, без да ми кажеш?
Тийл се обади дипломатично:
— Наистина става въпрос за къща, госпожо Бейли. И то каква къща! Изненада, която ще ви бъде поднесена от вашия предан съпруг. Почакайте само да я видите…
— Ще почакам — заплашително се съгласи тя. — В какъв стил е?
— Тази къща слага началото на нов стил. Нещо по-ново и от телевизията е, тя е от бъдещето. Но трябва човек да я види, за да я оцени. Между другото — продължи Тийл като картечница, за да предвари всякаква съпротива, — снощи усетихте ли земетресението?
— Как така земетресение? Какво земетресение? Хомър, имало ли е земетресение?
— Е, беше кратко — рече Тийл, — към два часа след полунощ. Ако не бях буден, нямаше да го усетя.
Госпожа Бейли потръпна.
— Ох, ужасно е това място! Чу ли, Хомър? Можели сме да загинем както спим и нищо нямаше да разберем. Защо се оставих да ме убедиш, че трябва да напуснем Айова?
— Но, мила моя — безпомощно взе да се оправдава той, — нали ти настояваше да се преместим в Калифорния? Понеже в Демойн не ти харесвало…
— Няма защо да влизаш в подробности — отсече тя. — Ти като мъж трябваше да предвидиш какво ни очаква. Боже, земетресения!
— Земетресенията са нещо, от което няма да се притеснявате в новата си къща, госпожо Хомър — каза й Тийл. — Сградата е напълно устойчива на земетресения, всяка нейна част се намира в съвършено равновесие спрямо останалите части.
— Дано е така. Къде е тази къща?
— Зад следващия завой. Ето табелата.
Пред очите им изникна огромна стрелка, от ония, които са предпочитани от собствениците на недвижими имоти. Буквите бяха големи и ярки дори за Южна Калифорния.
Къщата на бъдещето!
Колосално — изумително — революционно
Така ще живеят вашите деца
Архитект — К. Тийл
— Естествено този надпис ще бъде свален, щом се нанесете — побърза да каже Тийл.
Той намали, зави зад ъгъла, гумите изсвистяха и автомобилът спря пред Къщата на бъдещето.
— Voila!4 — И Тийл се помъчи да отгатне по лицата им какво впечатление им прави сградата.
Бейли гледаше втренчено и не вярваше на очите си, а госпожа Бейли явно бе възмутена. Пред тях се намираше проста кубична грамада, която не притежаваше други архитектурни белези освен врати и прозорци. При това беше украсена със сложни математически орнаменти.