— Виж какво, Тийл — започна Бейли, когато си пое дъх. — А можем ли от тази стая да се качим на покрива? Тогава ще огледаме всичко.
— Разбира се, там има тераса.
Изкатериха се по четвърта стълба, но когато капакът към терасата се повдигна, за да ги пусне да минат, те се озоваха не на покрива, а на приземния етаж, откъдето бяха влезли в къщата.
Лицето на господин Бейли придоби болезнено пепеляв цвят.
— Милостиви боже! — извика той. — Това място е омагьосано. Да се махаме оттук!
И като грабна за ръка жена си, той отвори вратата и изскочи навън.
Тийл беше прекалено съсредоточен, за да обърне внимание на семейство Бейли. Всичко това си имаше отговор, но той не вярваше, че отговорът е правилен. Наложи му се обаче да прекъсне разсъжданията си, защото някъде над главата му се носеха дрезгави викове. Той спусна стълбата и се втурна на горния етаж. Бейли стоеше в средата на стаята, надвесен над припадналата си съпруга. Тийл веднага се ориентира в обстановката, отиде до вграденото барче в салона и наля в една чаша три пръста коняк. Върна се и подаде чашата на Бейли.
— Вземи. Това ще я оправи.
Бейли изпи коняка.
— Донесох го за госпожа Бейли — рече Тийл.
— Спри да плещиш — сопна му се Бейли. — Иди донеси още.
Преди да се завърне с дозата, предвидена за съпругата на клиента му, Тийл предвидливо обърна една чаша. Завари госпожа Бейли тъкмо когато отваряше очи.
— Изпийте я, госпожо Бейли — опита се да я успокои Тийл. — Веднага ще се почувствате по-добре.
— Не близвам алкохол — възпротиви се тя и веднага погълна коняка.
— А сега ми кажете какво стана — подхвърли Тийл. Стори ми се, че си тръгнахте.
— Точно така. Тръгнахме си, излязохме през входната врата и се озовахме в салона.
— Как не! Впрочем, почакайте…
И Тийл отиде в салона. Откри, че големият панорамен прозорец в дъното на стаята е отворен. Предпазливо надникна навън. Пред очите му обаче не се разкри калифорнийският пейзаж. Прозорецът гледаше към помещението на приземния етаж или към негово точно подобие. Тийл не каза нищо. Върна се при стълбата, която беше оставил неприбрана, и надзърна надолу. Приземният етаж си беше на мястото. По някакъв начин етажът се намираше едновременно на две места с различни равнища.
Тийл отиде в средната стая, разположи се в мекото ниско кресло и кокалестите му колене щръкнаха. Погледът му се плъзна край тях и се спря върху Бейли, който седеше отсреща.
— Хомър — започна прочувствено Тийл, — знаеш ли какво е станало?
— Не, не зная. Но ако не го разбера скоро, обещавам ти да стане още нещо, и то доста неприятно!
— Хомър, моите теории се потвърдиха. Тази къща е истински тесеракт!
— За какво говори той, Хомър?
— Почакай, Матилда. Виж какво, Тийл, това минава всички граници. Измислил си някакъв номер, обаче аз няма да го търпя повече. Госпожа Бейли се изплаши до смърт, а и аз се изнервих. Единственото, което искам, е да изляза оттук, и то без всякакви фокуси и просташки шеги.
— Ти може и да си се изплашил, Хомър, но аз не се изплаших — обади се госпожа Бейли. — Просто изпитах за миг някакво странно усещане. Сърцето ми не е наред, всички в нашия род са крехки и извънредно чувствителни. Какъв е този тестарак, господин Тийл? Обяснете ми.
И той й разказа, доколкото успя (като се има предвид колко често го прекъсваше тя), каква е теорията за тази къща.
— А сега разбрах, госпожо Бейли — каза Тийл в заключение, — че къщата, която бе съвсем устойчива в триизмерното пространство, се е оказала неустойчива в четвъртото измерение. Построената къща беше с формата на разгънат тесеракт, но нещо й се е случило, някакво разместване или раздвижване е повлияло и тя се е върнала в обичайната си форма, сгънала се е…
Тийл изведнъж щракна с пръсти.
— Сетих се! Земетресението!
— Земетресението ли?
— Ами да, малкият трус, който се усети през нощта. От гледна точка на четвъртото измерение къщата приличаше на самолет, който се крепи на носа си. Едно малко побутване и фигурата се е развалила, преминала е към по-устойчив за четвъртото измерение вариант.
— Струва ми се, че ти се хвалеше колко устойчива била тази къща!
— Устойчива е, но при три измерения.
— Не бих нарекъл една къща устойчива, ако се срутва при първото леко поклащаме! — подхвърли заядливо Бейли.
— Поне се огледай, човече! — не искаше да се съгласи Тийл. — Нищо вътре не е мръднало, нито една чаша не се е счупила! Изместването в четвърто измерение може да повлияе на една триизмерна фигура толкова, колкото ти можеш да изтръскаш буквите от една отпечатана вече страница! Ако беше спал тук нощес, въобще нямаше да се събудиш!