— Тъкмо от това ме е страх. Между другото, дали нашият велик гений вече е измислил начин да се измъкнем от този дяволски капан?
— Моля? А, да. Бяхте си тръгнали с госпожа Бейли, а се озовахте обратно тук, нали? Сигурен съм, че всъщност няма никакъв проблем. Както влязохме, така и ще си излезем. Ей сега ще опитам.
Тийл стана и бързо започна да слиза по стълбата, още преди да спре да говори. Отвори широко входната врата, прекрачи прага и се озова в салона на втория етаж, в чието дъно седяха съпрузите Бейли.
— Хм, май че наистина съществува малко затруднение — призна си нагло той. — Някакъв технически недостатък, дреболия. Винаги можем да излезем през прозореца.
Тийл дръпна дългите завеси, които покриваха стигащия до пода прозорец, заемащ едната стена на салона, но изведнъж се сепна.
— Аха… Много любопитно — рече той.
— Какво има? — приближи се Бейли.
Вместо да гледа навън, прозорецът се отваряше направо в трапезарията. Бейли отстъпи назад към ъгъла, където салонът и трапезарията се свързваха под прав ъгъл със средната стая.
— Но това е невъзможно! — възмути се той. — Прозорецът се намира поне на четири-пет метра от трапезарията!
— Не и когато става дума за тесеракт — поправи го Тийл. — Гледай!
Тийл отвори прозореца и прекрачи през него, като продължи да говори през рамо.
От гледна точка на Бейли Тийл направо изчезна.
Но не и от собствената си гледна точка. Нужни му бяха повече от няколко секунди, за да си поеме дъх. След което Тийл внимателно се измъкна от розовия храст, в който се беше оплел почти безнадеждно, като мислено си каза, че никога вече няма да предвижда бодливи растения в градините около къщите. Огледа се.
Намираше се навън. Наблизо се подаваше масивната стена на приземната стая. Явно беше паднал от покрива.
Тийл изтича зад ъгъла, отвори широко входната врата на къщата и бързо се качи по стълбата.
— Хомър! Госпожо Бейли! — извика той. — Открих как се излиза!
Вместо да се зарадва, че го вижда, Бейли изглеждаше ядосан.
— Какво стана с тебе?
— Паднах. Бях навън. И вие можете да го направите, много е лесно. Просто прекрачвате през някой от онези прозорци. Гледайте обаче да не паднете в розите. Може да построим стълба.
— А как влезе?
— През входната врата.
— Тогава и ние ще излезем по същия начин. Ела, мила!
Бейли решително нахлупи шапката на главата си и тръгна надолу по стълбата с жена си, увиснала на ръката му.
Тийл ги изчака в салона.
— Ако ме бяхте попитали, щях да ви кажа, че така няма да стане — заяви той. — Ето как стоят нещата: всеки път, когато в една четириизмерна фигура триизмерният човек пресича определена свързваща линия, като стена или праг, човекът е изправен пред два избора. Обичайното е да се извърти на деветдесет градуса в четвъртото измерение, само че човекът не го усеща поради триизмерността си. Погледнете!
И Тийл прекрачи през същия прозорец, през който беше паднал преди миг. Прекрачи и се озова в трапезарията, където продължи да говори.
— Внимавах къде отивам и се озовах там, където исках да отида — каза той е се върна в салона. — Преди това не внимавах, придвижих се през нормалното пространство и паднах от къщата. Сигурно става въпрос за подсъзнателно ориентиране.
— Противно ще ми е да завися от подсъзнателното си ориентиране, когато прекрачвам прага, за да си взема сутрешния вестник!
— Няма да те затруднява, ще го правиш машинално. А сега, за да се излезе от къщата… Госпожо Бейли, ако застанете тук с гръб към прозореца и скочите назад, почти съм сигурен, че ще паднете в градината.
Изражението върху лицето на госпожа Бейли красноречиво показваше какво е отношението й към Тийл и към идеите му.
— Хомър Бейли! — каза тя с писклив глас. — Така ли ще стоиш, без да помръдваш, докато той ми предлага да…
— Но, госпожо Бейли! — опита се да й обясни Тийл. — Можем да ви вържем с въже и да ви спуснем ле…
— Няма да стане, Тийл — прекъсна го рязко Бейли. — Трябва да открием по-добър начин. Нито госпожа Бейли, нито аз ще се съгласим да скачаме.
Известно време Тийл стоя слисан. Настъпи краъко мълчание. Наруши го Бейли, като каза:
— Не чу ли, Тийл?
— Какво да чуя?
— Някъде далеч звучи говор. Допускаш ли, че в къщата може да има още хора, и те да ни погаждат тия номера?
— Невъзможно. В мене е единственият ключ.
— Но аз съм сигурна — намеси се госпожа Бейли. — Чувам гласове още откакто влязохме. Хомър, няма да издържа още дълго. Направи нещо.
— Спокойно, госпожо Бейли, спокойно — опита се да й вдъхне смелост Тийл. — Не се разстройвайте. В къщата не може да има други хора, но за по-сигурно ще обиколя да проверя. Хомър, ти остани с госпожа Бейли и наблюдавай стаите на този етаж.