Билетите, купени от Гудрич, позволиха на двамата мъже да избегнат опашката. Отведоха ги до втория етаж, откъдето тръгваха асансьорите за наблюдателницата. Дори и да не валеше сняг, индикаторът показваше, че видимостта е доста намалена поради облаците, които захлупваха града.
За по-малко от минута свръхбързият асансьор ги изкачи до 80-ия етаж. Оттам те взеха друг за терасата на 86-ия етаж, разположена на 320 метра от земята, и влязоха в покрита зала за наблюдения, изолирана от атмосферата с огромни витражи.
— Ако нямате нищо против, аз ще остана в тази зала на топло — промърмори Натан, разкопчавайки колана на палтото си.
— Съветвам ви по-скоро да ме последвате — отговори му Гудрич с тон, който не допускаше никакво противоречие.
Излязоха на откритата тераса за наблюдение. Леденостуден вятър, духащ откъм Ийст Ривър, накара адвоката да съжали, че не е взел със себе си шал и шапка.
— Баба ми винаги казваше: „Не познавате Ню Йорк, ако не сте стъпвали върху «Емпайър Стейт Билдинг»“ — провикна се Гудрич, за да надвие свистенето на вятъра.
Мястото наистина притежаваше магическо излъчване. Близо до асансьора фантомът на Кари Грант очакваше Дебора Кер, която нямаше никога да дойде. По-нататък, облакътена на парапета, двойка японци се забавляваше да имитира Том Ханкс и Мег Райън от последната сцена на „Безсъници в Сиатъл“.
Натан се приближи с малки крачки до оградата на терасата и се наведе напред.
Нощта, студът и облаците придаваха на града мистериозен вид и не му трябваше много време, за да се прехласне от гледката, която се отваряше пред него. Благодарение на своето централно местоположение, сградата без съмнение предлагаше твърде впечатляваща панорама, каквато малко сгради в Манхатън можеха да осигурят.
Оттук имаше феноменален изглед към стрелата на „Крайслер Билдинг“ и върху „Таймс Скуеър“, чиято повърхност, както можеше да се отгатне, бе залята от човешката тълпа.
— Не съм стъпвал тук от детството си — призна адвокатът, пускайки монета в процепа на един от биноклите за далечно виждане.
Колите, които се притискаха една о друга осемдесет и шест етажа по-долу, бяха до такава степен миниатюрни, че потокът на движението изглеждаше много далечен, сякаш принадлежеше на някаква друга планета. От отсрещната страна мостът на „59-та улица“ му се струваше невероятно близо и отразяваше своята брилянтна архитектура в черните води на Ийст Ривър.
От доста време Натан и Гарет не бяха разменили нито една дума, задоволявайки се да съзерцават светлините на града. Вятърът продължаваше да ги облъхва с ледения си дъх, а студът хапеше лицата. Доброто настроение и склонността към общуване се бяха разпространили сред дребната фауна, която за една вечер се бе възцарила на повече от триста метра над земята. Двама млади влюбени пламенно се целуваха, очаровани от усещането как устните им тръпнат от статично електричество. Група френски туристи се опитваше да прави сравнение с Айфеловата кула, а през това време двойка от Уайоминг разказваше на всеки срещнат подробности от своята първа среща точно на това място преди двадесет и пет години. Що се отнася до децата, опаковани в дебелите си гащеризони, те си играеха на криеница сред гората от крака на възрастните.
Над главите им вятърът гонеше облаците с невероятна скорост, разкривайки тук-там парченце небе, върху което проблясваше по някоя самотна звезда. Бе една наистина хубава нощ.
Гудрич пръв наруши мълчанието:
— Момчето с оранжевия анорак — проговори той в ухото на Натан.
— Моля?
— Погледнете момчето с оранжевия анорак.
Натан присви очи и се загледа внимателно в младежа, към когото сочеше пръстът на Гудрич: млад човек на около двадесет години, който току-що бе стъпил на терасата, фина руса брада покриваше долната част на лицето му, а шарени пръстенчета висяха от неговите дълги и мръсни коси. Той на два пъти обиколи терасата, минавайки съвсем близо до адвоката, който дори успя да срещне неговия трескав и неспокоен поглед. Очевидно нещо силно го измъчваше и лицето му, белязано от страданието, контрастираше с малките взривове смях и доброто настроение на другите посетители.
Натан си помисли, че човекът навярно е под влиянието на дрога.
— Името му е Кевин Уилямсън — уточни Гудрич.