— И дума да не става ти да поемеш тази вина вместо мен! — повтори Джефри, стискайки юмрука си върху гетинаксовото покритие на малката масичка.
— Уверявам ви, че така ще бъде по-добре.
— Слушай, аз може и да съм алкохолик, но не съм страхливец. Не мога да избягам от своята отговорност.
Натан не пожела да се подчини на тази логика.
— Вашата отговорност в този момент се състои в това да се погрижите за вашето семейство и да ме оставите да си свърша работата.
Старият адвокат не се съгласи:
— Аз нищо не съм искал от теб. Илюзия е, че това, което си направил, би могло да бъде добра идея. Знаеш не по-зле от мен какво рискуваш.
— И вие също, Джефри. Нима изгаряте от желание да свършите живота си в затвора?
— Не се прави на герой, Натан. Нека да бъдем реалисти: моят живот е зад гърба ми, докато ти имаш малка дъщеря, която има нужда от теб. И после… знаеш много добре, че може би не всичко с Малори е приключило… Бъди малко по-отговорен!
— Те ще имат нужда по-скоро от вас, Джефри — отвърна с блуждаещ поглед Натан.
Уекслър смръщи вежди.
— Не те разбирам.
Натан въздъхна. Трябваше да признае поне част от истината на своя тъст. Нямаше как другояче да постъпи, нищо че и дума не можеше да става да му говори за Вестителите. След няколко секунди колебание той промълви:
— Слушайте… аз умирам, Джефри.
— Какви ги говориш?
— Болен съм.
— Ти подиграваш ли се с мен?
— Не, говоря съвсем сериозно.
— Какво? Да не е… рак?
Натан кимна с глава.
Джефри Уекслър бе смаян. Натан пред прага на смъртта!
— Но… но… консултирал ли си се поне с добри лекари? — попита го той, заеквайки. — Известно ти е, че се познавам с най-добрите хирурзи от MGH22…
— Няма смисъл, Джефри, аз съм обречен.
— Но ти дори нямаш четиридесет години. Човек не умира на четиридесет години! — извика той, предизвиквайки няколко клиенти от околните маси да се обърнат към тях.
— Аз съм обречен — повтори тъжно Натан.
— Но ти изобщо нямаш вид на умиращ — настоя Джефри, който не искаше да се примири с тази новина.
— Да, но е така.
— По дяволите тогава.
Възрастният мъж примигна няколко пъти. Една сълза се изтърколи по бузата му, но той не направи нищо, за да се пребори с вълнението си.
— И колко време ти остава?
— Не много. Няколко месеца… може би и по-малко.
— Мамка му стара — изломоти тихо Джефри, който не виждаше много ясно какво друго би могъл да каже.
Натан възприе много настойчива интонация:
— Слушайте, не бива да казвате на никого, Джефри, разбрахте ли ме добре, на никого. Малори все още не е в течение и аз искам лично да й съобщя за всичко това.
— Разбира се — промърмори той.
— Погрижете се за нея, Джефри. Знаете, че тя ви обожава. Тя има нужда от вас. Защо не й се обаждате по-често?
— Защото ме е срам — призна възрастният мъж.
— От какво ви е срам?
— Срам ме е от този порок, който живее в мен, срам ме е от това, че съм неспособен да спра с пиенето…
— Всички си носим нашите слабости, както ви е известно.
Наистина, светът се бе преобърнал. Натан чакаше смъртта си, а утешаваше другиго! Джефри не знаеше какво да направи, за да изрази своето съчувствие. Би дал мило и драго, за да спаси живота на своя зет. В съзнанието му изплува цял букет от спомени: видя Натан на десет години, когато ходеха за риба или го водеше да нагледат „захарните колиби“, в които произвеждаха сироп от кленов сок23. Навремето се отнасяше към него почти като към свой син и смяташе да подпомогне образованието му. След време биха могли да работят заедно, да създадат своя кантора („Уекслър & Дел Амико“) и да обединят способностите си, за да воюват за полезни каузи: да връщат доброто име на хората, да защитават слабите… Но историята с гривната и това проклето пиене бяха провалили всичко. Пиенето и парите, тези шибани пари, които всичко покваряваха, всичко лишаваха от смисъл. И в крайна сметка всичко свършваше по един и същи начин: със смъртта.
Вълна от тръпки скова старото му тяло, пробягвайки от гръбнака през раменете и стомаха. Снощи дори не си бе дал сметка, че е блъснал това дете. Нима бе възможно да допусне такова нещо? Нима е могъл да падне толкова ниско?
23
В Северна Америка от преварения и прецеден кленов сок се произвеждат сладки продукти: захар, сироп, кленово масло и др. — Б.пр.