Въпреки че сто пъти досега си бе давал това обещание, той отново се закле, че никога повече през своя живот няма да се докосне дори до капка алкохол.
Господи, помогни ми! — примоли се той наум, макар прекрасно да знаеше, че Бог отдавна го бе изоставил на собствената му съдба.
— Позволи ми да ти бъда адвокат — внезапно се обърна той към Натан, — остави ме поне да те защитавам в делото за катастрофата.
Това бе единственото нещо, което все още се чувстваше способен да върши добре.
Натан кимна с глава в знак на съгласие.
— Ще те измъкна оттам — обеща Джефри, който бе възвърнал блясъка в очите си. — Това е много мръсна история, но аз ще успея да сключа сделка с прокурора: да речем, осемнадесет месеца условно и стотина часа общественополезен труд. Ще се справя, аз съм най-добрият…
Натан отпи глътка кафе, след което подхвърли с усмивка:
— След мен вие сте най-добрият.
За да освети този миг на съпричастност, един дискретен слънчев лъч си проби път през облаците. Двамата адвокати се обърнаха към прозореца, за да се насладят на неговата топлина. Точно в този миг Аби навлезе в паркинга пред ресторанта, където се бяха разбрали да се срещне с двамата мъже. По настояване на Джефри тя бе взела джипа. Тъй като Натан не бе в нетрезво състояние в момента на катастрофата, по време на ареста не му бяха конфискували колата. Следователно имаше пълното право да го управлява до издаването на присъдата.
Натан махна с ръка на секретарката си през стъклото.
— Тя ще те откара до Манхатън — му каза Джефри, надигайки се от стола. — Аз ще уредя да доставят обратно нейната кола.
— Ще взема Бони със себе си — обяви Натан с решителен тон.
По лицето на Джефри се изписа голямо объркване.
— Слушай… Лиза я отведе тази сутрин да прекарат два дена на Нантъкет. Тя…
— Какво! Отмъквате ми дъщерята точно в този момент!
— Никой не ти я отмъква, Натан. Ще пратя да ти я доведат в Ню Йорк веднага щом се върне. Давам ти моята дума. Дай си просто малко време, за да се възстановиш.
— Но аз вече нямам време, Джефри!
— Ще ти я доведа вдругиден, обещавам. Опитай се малко да си починеш.
— Добре — предаде се Натан.
След кратка пауза добави:
— Но ми се обадете веднага щом успеете да се свържете с Малори.
Двамата отидоха при Аби на паркинга. Младата жена изглеждаше притеснена.
— Радвам се да ви видя, Аби.
Натан пристъпи, за да я прегърне, но тя остана неподвижна.
— Всичко около гаранцията е уредено — обяви тя с професионален тон, сякаш обясняваше юридическата ситуация на някой от своите клиенти.
— Имате ли някакви новини за детето? — попитаха в хор и двамата адвокати, които знаеха, че идва от болницата.
— Все още е в кома. Прогнозите остават неясни. Във всеки случай, ако бях на ваше място, нямаше да стъпвам там — предупреди тя, обръщайки се към Натан. — Родителите му са много възбудени…
Джефри мимо волята си наведе глава. Натан не отговори нищо. Той съпроводи Джефри до колата му и го изпрати с дълго ръкостискане. Дали щеше да види пак своя тъст?
Сетне се върна при секретарката си.
— Искрено ви благодаря, че дойдохте, Аби.
— На вашите услуги — отговори младата жена, но по гласа й се усещаше, че в думите й нямаше и капка сърдечност. Тя му обърна гръб и пъхна ключа, за да отвори колата.
— Аз ще карам, ако това не представлява проблем за вас.
— Стига, Аби, не ставайте смеш…
— Аз ще карам! — повтори Аби толкова настоятелно, че Натан предпочете да не й противоречи.
Тъкмо се канеше да седне в джипа, когато поочукан стар „Крайслер“ се закова до тях.
От него изскочи доста якичък мъж, който веднага се нахвърли отгоре му:
— Убиец! Трябваше да ви окошарят и никога да не ви пускат оттам!
— Това е бащата на момченцето, което сте блъснали — предупреди го Аби с тревога в гласа.
Натан повиши тон:
— Чуйте ме, господин Грийнфийлд, това беше произшествие… Разбирам отлично вашата болка. Позволете ми просто да ви уверя, че вашият син ще има най-доброто лечение. Ще можете да поискате и значително обезщетение.
Мъжът бе съвсем близо до него и трепереше от гняв. Натан много искаше да го успокои, но знаеше какво би изпитвал самият той към някой некадърник, блъснал Бони на пътя.