По дяволите, все пак не съм О. Дж. Симпсън24.
Даде път на Аби да мине пред него, след това на свой ред потъна в небостъргача на „Парк авеню“.
Да види отново византийската мозайка във входното пространство на тази сграда, представляваше за него огромно успокоение. Аби отиде право в кантората, докато той се спря на тридесетия етаж в залата за спорт и отдих. Остана почти половин час под горещата струя на душа — чувстваше се смъртно уморен, лишен от всякаква жизнена сила, с морал, спуснат като траурно знаме. Сетне обаче малко по малко започна да усеща как енергията му се възстановява, като че ли водата бе подействала върху него като върху клюмнало растение. Така че, чист и гладко избръснат, влезе с бодра стъпка в своята кантора. Аби го чакаше в пълна готовност. Приготвила му бе двойно кафе и няколко препечени хлебчета, намазани с масло. Натан се порови в шкафа и намери там съвсем нова риза в неразпечатана найлонова обвивка.
Върховният лукс, помисли си той, докато я обличаше.
Сетне се тръшна върху коженото си кресло, включи компютъра и привлече към себе си няколко дела, които лежаха върху бюрото му. Да се озове в своята кантора, в която бе прекарал толкова много часове и постигнал толкова много победи, бе истинско облекчение. Обичаше това място. Обичаше своята работа, цялата тази луксозна обстановка, която му даваше усещането, че се намира на команден пулт. Да можеш да действаш, без много да търпиш последствията.
Опита се за пореден път да се свърже с Малори, но пак със същия успех. Тогава влезе в електронната страница на „Нешънъл Лоуйър“. В тези среди новините се разпространяваха изключително бързо. Щом имаше двама журналисти да го дебнат на улицата, значи, че мълвата по негов адрес вече се бе разнесла навсякъде. Не му трябваше много време, за да намери това, което търсеше, защото когато отвори рубриката „новини на деня“, най-напред се появи следната „мълния“:
Известен адвокат от „Парк авеню“ замесен в тежък транспортен инцидент.
Натан Дел Амико, една от звездите на адвокатската кантора „Марбъл & Марч“, бе арестуван снощи за бягство при пътнотранспортно произшествие, след като блъснал млад велосипедист на локален път в близост до Стокбридж (Масачузетс). Откаран по спешност в болницата на окръжния град Питсфийлд, пострадалият, чиято възраст е седем години, се намира по последни данни в състояние, преценявано от лекарите като много обезпокояващо. Адвокатът, който е бил освободен тази сутрин срещу гаранция от петдесет хиляди долара, ще бъде защитаван най-вероятно от г-н Джефри Уекслър, един от най-влиятелните членове на адвокатската колегия в Бостън.
Каквито и да са последствията от това събитие, още отсега може да се твърди, че то неминуемо ще нанесе тежък удар върху кариерата на човека, когото колегите му от бранша наричат понякога „Амадеус“ заради големия талант, доказан при решаването на някои твърде деликатни случаи.
В интервю от петък, 20 декември, главният партньор в „Марбъл & Марч“ господин Ашли Джордан посочи, че това събитие „засяга неговия сътрудник единствено и само в личен план“ и че „няма никаква връзка с дейността на компанията, в която работи“.
Ако бъде признат за виновен по тези обвинения, господин Натан дел Амико може да бъде осъден до осем години затвор.
Благодаря ти много за подкрепата, Ашли, помисли си Натан, излизайки от Интернет.
Не можеше обаче да откъсне очи от статията, която все още светеше на екрана. „Нешънъл Лоуйър“ бе предпочитаният вестник на фирмените адвокати. Този, който „докарваше дъжда и слънцето“ в тези среди.
Препрочете част от изречението, където се мъдреше фразата: „… тежък удар върху кариерата“, с горчива усмивка по устните си. Да, без съмнение кариерата му вървеше към своя край, но не по причините, за които вестникът намекваше.
Това обаче не бе най-славният начин за нейното приключване. Употребил бе години наред, за да шлифова своя образ на звезда в професията, да подбира методично делата, върху които работи, така че да се говори за него. И цялата тази прекрасна постройка се бе срутила само за няколко часа.
Мислите му бяха прекъснати от Аби:
— Току-що се получи някакъв много странен факс — каза тя, подавайки си главата през полуотворената врата.