— Не знам дали ще остана, Аби. Прегледайте го по-късно с Джордан.
— Мисля си все пак, че ще ви заинтересува — каза тя с тайнствен глас.
Отначало Натан не различи нещо особено. Бе обикновена черно-бяла снимка, малко размазана, на която се виждаше джип пред колонката на някаква бензиностанция. Част от нея бе увеличена в единия ъгъл, за да могат да се прочетат — или по-скоро отгатнат — цифрите от регистрационната табела.
Нямаше съмнение: това бе неговият джип!
Адвокатът между другото забеляза, че колата бе все още в добро състояние: без драскотини, с тас на предното дясно колело…
Следователно, снимката бе направена преди инцидента.
Вместо легенда някой бе надраскал адреса на една уеб страница, поддържана от голям електронен портал. За повече информация, виж сайта… — сякаш подсказваше надписът.
Натан се обърна към компютъра и отвори търсачката, за да намери посочената страница. Действията му доведоха само до празен черен екран, на който светеше иконка с линк към някакъв хипертекст. Той цъкна с мишката върху нея, но нищо не се получи: връзката се бе разпаднала.
Що за глупости са това? Само няколко минути бяха нужни, за да се всели отново познатото болезнено чувство в душата му.
Помоли Аби да види откъде бе пристигнал факсът. Благодарение на наличния в Интернет обратен указател за по-малко от минута младата жена успя да определи изпращача.
— Номерът отговаря на магазин за копирни услуги в Питсфийлд — обяви тя.
Да, с други думи, място, откъдето всеки би могъл да изпрати факс, оставайки анонимен.
Натан отново набра адреса на интернет страницата, внимавайки да не допусне правописна грешка. Пак същият екран. Нищо.
За пореден път прегледа снимката от факса. Какво се опитваха да му кажат? Кой стоеше зад всичко това?
Когато се обърна към компютъра, върху монитора бе изписано съобщението за грешка. Натан натисна иконката за актуализация и линкът към хипертекста се появи отново. Опита се да го отвори: тогава в нов прозорец се задейства програма за мултимедийна визуализация и почти веднага започна да тече откъс от кратко филмче. Благодарение на високоскоростната връзка в своята кантора Натан имаше възможност да приеме този видеозапис доста гладко.
Ставаше въпрос за поредица от кадри, заснети от охранителната камера на някаква бензиностанция. Обстановката бе същата като на снимката, освен че този път можеше да се различи Джефри Уекслър, наведен над джипа в момент, когато се кани да го зареди с гориво. Натан не разбра веднага намеренията на онзи, който му предлагаше тези кадри. После обаче забеляза, че датата и точният час бяха изведени в долния десен ъгъл: 19 декември, 19 часа и 14 минути.
В полицейския доклад бе прочел, че инцидентът е станал приблизително около 19 часа и 20 минути. В близост до Стокбридж нямаше сто хиляди бензиностанции. Номерът на колонката, както и светещата реклама на „Тексако“, която се виждаше на екрана, правеха това място лесно установимо и Натан бе убеден, че ставаше дума за бензиностанцията в Номкийг, недалеч от кръстопътя, където бе блъснат Бен Грийнфийлд.
Следователно, ако Джефри бе заредил около 19 часа и 14 минути, всички подозрения относно вината му отпадаха.
Внезапно образът подскочи. Бяха изрязали момента, в който Джефри се бе запътил да плати. Сега се виждаше как възрастният мъж се връща, плетейки крака, към джипа, след което гаврътва пълна догоре чаша алкохол и сяда зад волана.
— Но тези кадри напълно ви оневиняват! — възкликна Аби, която, без да поиска разрешение, се бе навела зад гърба на своя началник, за да изгледа филмчето заедно с него.
Натан се задоволи да кимне с глава. Той се обърна към секретарката си и видя, че очите й блестяха от възбуда.
На екрана филмчето тъкмо бе приключило с потеглянето на колата. Натан се опита да го пусне отново, но без успех. Порови се за малко в твърдия диск на компютъра си, но филмът не бе записан в него.
— Мамка му — изруга адвокатът. — Тоя е изтеглил филма от сайта.
— Но кой стои зад всичко това?
— Кой стои зад всичко това? Веднага ще ви кажа кой: управителят на тази скапана бензиностанция. Някой мошеник, който скача от радост, че е открил гърнето с жълтиците.
— Но защо гледа да прикрие самоличността си?
— Защото е предпазлив. Иска да знаем, че го има, но не ни позволява да съберем доказателства срещу него.