— Доказателства за какво? — попита наивно Аби.
— Доказателства, че ме шантажира.
Младата жена седна на един стол до бюрото на своя началник.
— Слушайте, трябва да се съвземете, Натан. Може да не се досещам защо правите подобни жестове, но прекрасно разбирам, че това не е добра идея. Все още не е късно да отстъпите. В края на краищата не можете да жертвате кариерата си, за да закриляте вашия тъст!
— Не Джефри закрилям, а жена си и дъщеря си.
— Не ги закриляте, като се подлагате на такова обвинение вместо него — отсече тя, размахвайки под носа му статията от „Нешънъл Лоуйър“. — В кулоарите вече говорят за вас в минало време и ако не реагирате, ще бъдете дамгосан от цялото съсловие. Мисля, че едва ли точно на вас би трябвало да обяснявам всичко това!
Натан не отговори веднага. Съмнението бе на път да завладее съзнанието му. Може би Аби бе права. Би било така приятно да отстъпи… и този ненадейно появил се филм му даваше прекрасна възможност за това. Не бе ли сторил максималното, за да помогне на своя тъст? Да отиде още по-далеч, щеше да му струва твърде много неприятности.
Може би е време да се върнеш на земята и да възстановиш своята чест, помисли си той с облекчение.
В същия миг дискретното писукане на факса се обади отново откъм бюрото на Аби.
Натан откъсна листа. Аби се надигна на пръсти, за да погледне през рамото му: на него имаше само три знака, надраскани грубовато с маркер:
1М$
— Един милион долара! — извика секретарката. — Този тип съвсем е откачил.
Хипнотизиран, Натан не можеше да откъсне погледа си от парчето хартия, което държеше в ръка. Когато най-сетне се обърна към младата жена, решението му вече бе взето.
Ще спечеля последното дело, като го загубя, помисли си той с тъга.
— Искате ли да ми помогнете, Аби?
— Да се измъкнете от тази каша ли? Естествено.
— Не да се измъкна от кашата, а да затъна още повече…
26
Спечелете много пари и целият свят ще реши единодушно да ви нарича: „Господине“.
Крийд Лерой превъртя видеокасетата до началото на записа. Бе изгледал тази сцена повече от двадесет пъти през последните два дни, но това не му омръзваше.
Наистина, нямаше как да съжалява, че бе поставил малката инфрачервена камера, която бе купил преди няколко месеца. Навремето управителят на бензиностанцията се бе видял принуден да изтърпи гневните изблици на жена си, която не бе съзряла в тази джаджа нищо друго освен допълнителен безсмислен разход. А тя не струваше бог знае колко, едва 475 долара с доставката, понеже бе закупена чрез електронна продажба. Но каквото и да бе, Кристи при всяко положение винаги намираше начин да го унижи. Времената обаче се бяха променили, защото тези 475 долара щяха да му донесат един милион! Един милион, какво по-добро? Най-великото капиталовложение за всички времена! В епохата, когато цялата планета се жалваше от спада в цените на борсата, той, Крийд Лерой, бе открил златна мина.
Настрои осветеността и контраста на монитора, сетне пъхна нова касета във втория видеорекордер, който бе свързал с основното устройство. Трябваше задължително да направи второ копие за по-голяма сигурност.
Имаше късмет, наистина. Обикновено изтриваше лентите всяка вечер, без да ги преглежда. На 18 декември обаче някакъв проблем с програмирането на алармената инсталация го бе забавила с повече от час и за да не си ляга прекалено късно, бе предпочел да отложи тази работа за следващия ден.
Ах! Ах! „Не отлагай днешната си работа за утре“, казваше поговорката. Що за дивотии! Защото сутринта, разгръщайки вестника, бе видял снимката на джипа като илюстрация към статията за инцидента със сина на Грийнфийлд. Моментално бе разпознал колата, която бе дошла да зареди непосредствено преди часа на катастрофата. Но най-странното в дописката се отнасяше до личността на шофьора, защото човекът, който караше джипа предишната вечер, в никакъв случай не бе този млад адвокат. Не, Крийд прекрасно си спомняше, тогава зад волана на колата седеше един от местните богаташи — Джефри Уекслър, който иначе винаги пътуваше с шофьора си.
Лерой се бе втурнал да прегледа записите, които потвърдиха интуицията му: Уекслър бе минал съвсем сам, пиян до козирката, през неговата бензиностанция само няколко минути преди джипът да блъсне хлапето!
Вестникът обаче разказваше как този нюйоркски адвокат сам е признал, че е замесен в инцидента. Крийд Лерой може и да не бе следвал в университета, но имаше достатъчно ум да разбере, че нещо в цялата тази история куцаше. Още една адвокатска далавера, си бе помислил отначало. Както повечето си съграждани, и той презираше адвокатите, виждайки в тях хищници, ръководени единствено от своята алчност. Отиде да провери в паметта на касовия апарат: Уекслър бе платил в брой, с банкнота от двадесет долара. Следователно, нямаше следи от кредитна карта, а на всичко отгоре никой друг освен него не го бе видял да влиза в бензиностанцията.