Най-напред му бе хрумнало да отиде при ченгетата, но много бързо се бе отказал: добрите постъпки на този свят никога не се отплащаха. Не, нямаше да получи и цент възнаграждение за своето сътрудничество. Може би щяха да споменат името му в местния вестник. Редакцията щеше да изпрати някой от журналистите пикльовци да го интервюира, щяха да поговорят за него ден-два, след което всичко щеше да потъне и да се забрави.
Вместо това в главата му проблесна друга идея. Далеч по-блестяща идея. Разбира се, имаше и определени рискове, но в същото време в нея се съдържаше уникалната възможност да промени живота си. Интуитивно Крийд бе решил да не казва нищо на жена си. От известно време той бе уморен от своето битие. В най-съкровените си мечти нещо му подсказваше, че го очаква друго, далеч по-добро съществуване. Съществуване, в което той щеше да бъде някой друг.
Дълги часове по нощите Крийд Лерой оставаше пред своя компютър да навигира из Интернет. Останалата част от свободното си време посвещаваше на лова и риболова. Понякога, в очакване на следващия клиент, обичаше да прелиства по няколко страници от поредния роман, взет от поставката за книгите джобен формат, които се продаваха в бензиностанцията. И ако разказите за серийни убийци изобщо не го впечатляваха, той високо ценеше юридическите и финансови трилъри, дори и да не разбираше съвсем всичко в тях. Веднъж бе попаднал на изключително увлекателна книга, която не бе оставил, преди да затвори и последната страница. Бе роман на Джон Гришам (който, впрочем, също е бил адвокат, преди да пропише…) и се наричаше „Партньорите“ или нещо подобно. Наистина смайваща история, в която един човек организира мнимата си смърт, за да започне нов живот под друга самоличност. Но за да тръгнеш от нулата, ти трябват много пари. В романа на Гришам главният герой бе отклонил няколкостотин милиона от своите партньори, но той, Крийд Лерой, би се задоволил и само с един. И човекът, който щеше любезно да му го даде, бе този адвокат от Ню Йорк, този Натан дел Амико.
Първото му намерение бе да шантажира Джефри Уекслър, но след известен размисъл си каза, че атаката трябва да бъде насочена към бившия му зет. В края на краищата именно той се бе признал за виновен в бягство от пътен инцидент. И после, Уекслър бе прекалено силен в този регион. Така Лерой бе затворил този ден своя магазин. В замяна на това бе влязъл в Интернет, където бе намерил без никакви затруднения всевъзможни сведения за Дел Амико, сред които и номера на факса в неговата кантора. Сетне бе купил малък цифров апарат, който бе свързал със своя видеомагнетофон, за да прехвърли кадрите, заснети от охранителната камера, в нарочно направена интернет страница. А за да не остави следи, бе изпратил факса от едно магазинче за копирни услуги в Питсфийлд.
Цял живот бе чакал този миг. Мигът на своя реванш. Сега щеше да покаже на какво е способен Крийд Лерой. Ако всичко минеше добре, и той щеше да носи италиански костюми и ризи с марката на Ралф Лаурен. Можеше дори да си купи последен модел джип като този на адвоката.
Във всеки случай ще замине надалеч. Далеч от това затънтено местенце и от тази работа, която презираше. Далеч от жена си. Не бе в състояние да понася повече това същество, върховната амбиция на което бе да си увеличи гърдите и да си направи татуировка във формата на змия в долната част на гърба.
Натисна копчето за изваждане на касетата, взе я от отвора на видеомагнетофона и я опакова в голям противоударен плик.
Усещаше ударите на сърцето си, което от два дни насам биеше с ускорен пулс в гърдите му. За пръв път в живота щастието му се бе усмихнало!
Късметът! Никой в тази страна не говореше за късмета, но именно на него често пъти се дължеше разликата между хората. Далеч повече, отколкото на личните качества. Да бъдеш на точното място в точното време поне веднъж през живота си: ето това бе най-важното.
Крийд пусна алармената инсталация и заключи входа на бензиностанцията. Матовото стъкло отрази образа му. Изобщо не бе стар. Следващия март щеше да навърши четиридесет години. Пропуснал бе първата част от живота си, но твърдо бе решил да успее във втората.