Ала за тази цел трябваше адвокатчето да се съгласи да му плати.
20 декември
Натан бе подновил добрите си навици: крос в Сентръл Парк в шест часа сутринта и пристигане в кантората в седем и половина.
— Купил съм ви плодов пай — обяви той, отваряйки вратата към бюрото на Аби.
— Дори и не ми го показвайте — запротестира тя. — Способна съм да си сложа две кила отгоре само като го гледам.
Двамата се захванаха за работа и бързо успяха да идентифицират собственика на бензиностанцията, някой си Крийд Лерой. Натан ясно съзнаваше, че това ще бъде последната му схватка. Намеренията му не се бяха променили: изпитваше твърдата решимост да спаси Джефри от затвора, каквото и да му струва това. За да предпази Малори, щеше да плати астрономическия откуп, който Лерой искаше от него.
В нормални времена реакцията му щеше да бъде съвършено различна. Щеше да се порови из миналото на Лерой, докато открие средство за натиск, с което да се противопостави на открития му шантаж. Благодарение на адвокатския си опит знаеше, че всеки човешки живот имаше своите неблаговидни тайни. Ако имаше достатъчно време да се порови, винаги щеше да попадне на нещо.
Но за съжаление не разполагаше с него. Прекрасният милион долара, с който така се гордееше, трябваше да се прелее в джобовете на някакъв жалък собственик на малка бензиностанция!
Странно, но перспективата да загуби всичките си пари не го тревожеше кой знае колко. Основното за него в този момент бе нещо съвсем друго. Честно казано, дори чувстваше една особена възбуда от идеята да се върне на нулата. Човек трябва да притежава умението да изживее два живота, помечта си за миг той. Ако това бе постижимо, щеше да се помъчи никога да не допуска същите грешки. Нямаше да се откаже от желанието си да се издигне, просто щеше да промени част от амбициите си. Щеше да изостави известната суета в себе си, щеше да посвещава по-малко време в гонитба за ефимерни и безполезни неща, за да се съсредоточи върху по-значителни ценности. Щеше да се опита далеч повече „да обработва своята градина“, както би казал философът.
Мда, казвам си тия работи, защото знам, че ще умра. Добре, стига съм летял из небесата, стресна се той, след като си погледна часовника. Сетне се обади на своя банкер с молба да провери сметките му.
— Здравей, Фил, какво прави „Уолстрийт“?
Фил Найт бе за известно време състудент с Натан. Не му бе пръв приятел, но бе човек, когото ценеше и с когото редовно обядваха заедно.
— Здравей, Нат, коя е поредната мултинационална компания, на която ще спестиш някой дълъг и скъп съдебен процес? Бил Гейтс все още ли не ти е позвънил?
Натан най-напред се увери, че чекът, осребрен от Кендис непосредствено преди смъртта й, наистина е бил покрит. Сетне помоли Найт да продаде всичките му акции и държавни ценни книжа, защото щеше да има нужда от пари в наличност.
— Някакъв проблем ли има, Нат? — попита го банкерът, разтревожен от перспективата да види как сметката на неговия клиент се изпразва.
— Никакъв, Фил, уверявам те, че тези пари ще бъдат вложени много добре…
Дали наистина това е най-доброто решение? — запита се той, след като приключи разговора. Обикновено историите, в които имаше шантаж, не свършваха добре. Безпокоеше го не толкова огромната сума, колкото страхът, че заплахата истината да излезе на бял свят никога нямаше да отпадне и че след десетина месеца или една година Крийд отново би могъл да изнудва Джефри или Малори. Проблемът бе в това, че нищо не пречеше на този човек да вади до безкрай нови и нови копия от своя филм!
Скръстил ръце, Натан размишляваше, люлеейки се в креслото си. Не биваше в никакъв случай да обърка приоритетите. Основното на този етап бе да се избегне всякакъв риск Лерой да се обърне към полицията.
Часовникът върху бюрото му показваше 10 часа 22 минути. Адвокатът вдигна слушалката на телефона и набра номера на Крийд Лерой.
Нямаше търпение да види що за птица е този човек.
Насау (Бахамските острови)
Малко по-рано същата сутрин
Крийд Лерой се бе озовал в Бостън рано сутринта, за да хване първия самолет за Насау. Пристигайки в столицата на Бахамските острови, той се качи на маршрутката от летището заедно с гъмжилото от туристи, дошли да прекарат Коледа сред слънце и топлина.